Населено място:
Селища:
Литако̀во е село в Западна България. То се намира в Община Ботевград, Софийска област.
Отстои на около 11 км северозападно от Ботевград, на 72 км североизточно от столицата София, на 22 км северозападно от град Правец и на 42 км югозападно от град Ябланица.
Населението наброява около 2100 души.
Разположено е в подножието на Стара Планина, по течението на двете реки Писани и Боговина. Обградено е от възвишенията Мечово бърдо на север и Дръново бърдо на юг.
Климатът, както в цялата Ботевградска котловина, често е суров – с дълга зима, краткотрайна и прохладна пролет и сухо, горещо лято.
Селото е благоустроено, с поддържана инфраструктура. Изградени са електропреносна, водоснабдителна и съобщителна мрежи. Липсва изградена канализационна мрежа.
В Литаково има здравна служба, аптека, начално училище, прогимназия, целодневна детска градина, читалище. Редовен автобусен транспорт го свързва с населените места в областта.
В селото има изградени 28 параклиса, носещи имена на различни светци, които жителите на селото почитат на християнските празници. Църквата “Св. Николай” в центъра на селото е построена през 1851 г. и блести със сребърния си връх на камбанарията, от където всеки ден се разнася песента на двете огромни виенски камбани.
Интересни обекти в близост до селото са:
Манастирът "Свети Николай" се намира в югозападното подножие на Лакавишки рид, на няколко километра от селото. На мястото е съществувало езическо светилище, върху което по времето на цар Петър е издигнат християнски храм. През 1938 г. на свещеник от с. Челопеч се явява в пророчески сън Св. Николай, като му разкрива манастир, разрушен от турците. Започват разкопки са открити основи на опожарен храм, килия с голямо огнище и скелети на хора, участвали в отбраната на манастира срещу турците.
Манастирът "Свето Преображение", наричан още Новаченски или Скравенски манастир се намира в местността Баткун в Лакавишкия рид на Западния предбалкан. Манастирът е основан по време на Втората българска държава, разрушен е от турците, но е възобновен от Св. Пимен Софийски през 1608 г. През ХІХ в. отново е разрушен. Възобновен е през 1930 г.
Представлява комплекс от черква, в която са запазени фрагменти от стенописи, останали от стария храм и жилищна сграда.
В съседство до Манастира е пещерата Меча дупка.
Източник: selo.bg
Снимки: Интеренет