Населено място:
Селища:
Искрец е село в Западна България, част от община Своге, област София.
Отстои на около 45 км северно от гр. София, на 8 км северозападно от гр. Своге.
Населението наброява около 2000 души.
Село Искрец е едно от най-големите села в Северозападна България и второто по дължина село в Софийска област след с. Гинци. Разположено е в нископланински район. Средната надморска височина е 595 метра.
Територията на общината попада в умереноконтиненталната климатична област. Характерни са студена зима, прохладно лято и по-ранно настъпваща есен, в сравнение с останалите части на страната. По поречието на р. Искрецка има специфичен микроклимат, изключително подходящ за балнеолечение на белодробни заболявания.
Селището е разположено на две реки - по-малката е Козла, която извира от Бучин проход, а по-голямата - Искрецка река, която се влива в река Искър при град Своге. Край населеното място са разположени три групи карстови извори, известни като Искрецки извори. В с. Искрец има санаториум за белодробно болни и два стоматологични кабинета.
Селото е благоустроено, с изградени водоснабдителна и електропреносна мрежи. В процес на изграждане е пречиствателна станция за питейни води. В Искрец има покритие на всички мобилни оператори, автоматична телефонна централа, кабелна телевизия и интернет. На територията му има кметство, читалище, основно училище, детска градина, църква, магазини.
Маршрутни таксита свързват населените места в общината.
Селото има свой футболен отбор "Искра", който е и един от най-старите в България (създаден през 1924 г.).
Основен поминък на населението са земеделието и животновъдството. Тук работи обувно предприятие и малък шивашки цех. Част живущите работят в общинския център - Своге.
Искрецки манастир "Успение Богородично" - намира се на територията на санаториума за белодробно болни, в подножието на планина Понор от Западна Стара планина, на около 2 км източно от центъра на с. Искрец.
Основан е през ХІІІ в. Представлява комплекс от черква и жилищни сгради.
Южно от черквата се намира кръщелна-изповедалня (построена през 1856 г.) с изографисани стени, която е единствената по рода си в българските манастири.
Манастирът е обявен за паметник на културата.
В близост до селото има и много пещери, които привличат любители - спелеолози. Най- известни са Душника (обща дължина 876 м), Мечата дупка (обща дължина 142 м), Извиралото (обща дължина 240 м) и др. Пещерата Душника е една от най-интересните в Понор планина, защото след крайния сифон може да се влезе в голямата водна система на планината, която тръгва от понорите в северната и част.
Източници: http://selo.bg/
Снимки: интернет