Населено място:
Селища:
Област Кюстендил е една от 28-те области на България. Тя заема площ 3084,3 км2 и има население 135 000 души.
Разположена е в Кюстендилската котловина, в Югозападна България като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите Софийска, Перник и Благоевград, а на запад — с Република Македония и Сърбия. Административен, стопански и културен център е на областта град Кюстендил, който отстои на 86 км от гр. София, на 23 км от границата с Македония и на 30 км от Югославия.
Област Кюстендил обхваща 9 общини – Кюстендил, Невестино, Бобошево, Кочериново, Дупница, Рила, Бобов Дол, Сапарева Баня и Трекляно, с общ брой на населените места – 182.
Повърхността на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната ѝ част заемат т.нар. Кюстендилско краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина.
На юг Кюстендилското краище достига долината на р. Драговищица, планината Лисец и долината на р. Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планина Влахина и Северозападна Рила, както и котловините Каменица, Кюстендилска и Дупнишка котловина.
Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Зимата е мека със сравнително по-високи темепратури. В районите с по-голяма надморска височина, климатът се характеризира с продължителна зима с трайна снежна покривка и прохладно лято.
Главна отводнителна артерия е р. Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила.
Карстови води има главно в Кюстендилско краище. Край с. Каменичка Скакавица р. Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 м. Язовирите “Дяково”, “Берсин”, “Дреновдол” и “Багренци” се използват главно за напояване.
Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В резервата “Габра” с площ 89,5 ха в Осогово са оцелели гори от черен бор. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.
Територията на Кюстендилска област с географското си положение, природни дадености, специфичното културно-историческо наследство и с развитието на европейските транспортни коридори Е-4 и Е-8, е изключително подходяща за туризъм. Великолепното съчетание от благоприятен климат, минерални води, екологично чиста, богата на природни забележителности среда и уникални паметници на културата характеризират Кюстендил и региона като “златна мина“ за развитие на комплексен туризъм: Спа, балнеологичен, културен, планински, ловен, зимен, селски и др. форми на туризъм.
На територията на Кюстендилска област има топли минерални извори, които в съчетание с рехабилитационните центрове биха могли да бъдат оползотворявани от туристическа гледна точка.
В Кюстендилска област се намират 1052 паметника на културата, като повечето от половината са съсредоточени в община Кюстендил. Благоприятно е съчетанието на природните забележителности и културно-историческото наследство на района на Кюстендил, поречието на р. Струма и планината Осогово.
В близост до южната част на Кюстендил се намира парк Хисарлъка с останки от римска крепост от II-III в. На 13 км от града при село Невестино е забележителното архитектурно съоръжение Кадин (Невестин) мост на река Струма. 10 км на север е село Шишковци, където има богата колекция от картини на Владимир Димитров – Майстора.
На 39 км от Кюстендил се намира Земенският манастир, чиито стенописи са най-интересният паметник от XIV век. В продължение на 22 км, от град Земен до село Раждавица, има невероятно красив пролом, наречен Земенски пролом, миниатюрно копие на Искърския пролом.
В рамките на област Кюстендил се намира и прочутият Рилски манастир, обявен за Паметник на културата от световно значение - една от най-старите, големи църковни обители на Балканския полуостров. Манастирът е разположен е сред планинските масиви на Рила планина и предлага отлични условия за туризъм.
Стобските пирамиди също са част от Кюстендилска област. Намират се малко след град Кочериново и отклонението за село Стоб. Обявени са за природна забележителност.
Югозападният планов район има най-голямо икономическо развитие и най-висок БВП, но най-големи вътрешно-регионални различия. Област Кюстендил се нарежда след областите София град, София Област и Благоевград и е преди област Перник.
Най-високи показатели за брутна добавена стойност /БДС/ за Кюстендилска област имат следните сектори на икономиката:
Най- малка БДС се наблюдава в строителството и във финансово-кредитния сектор.
Три са основните пътни артерии, които водят към област Кюстендил – от Република Македония по магистралата Скопие–София, от Сърбия по магистралата Ниш–Босилеград–Кюстендил, а от Дупница към Кюстендил преминава най-старият търговски път, свързвал векове наред Цариград с Бос и Адриатика.
Икономическото геостратегическо предимство на областта е съсредоточено в зоната на трансгранично сътрудничество с Македония и в контактната зона на територията с Гърция.
Източник: http://bg.wikipedia.org/; http://www.kn.government.bg/