ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ

Държава:

БЪЛГАРИЯ ГЕРМАНИЯ ГЪРЦИЯ

Селища:

ИНФО ПАКЕТ
Полезна информация за населеното място. Общини, училища, детски градини, болници, РПУ, магазини, доставчици на услуги и др.

Карнобат

Вижте къде се намира на картата Имоти в област Бургас - гр. Карнобат

Местоположение


Община Карнобат се намира в Югоизточна България и е включена в административно-териториалните граници на Бургаска област. Ришкият проход свързва общината със Северна България. На север тя граничи с община Сунгурларе, на изток с общините Айтос и Камено, на юг с община Средец и на запад с община Стралджа.

Транспорт

Карнобат е важен транспортен център с редовни автобусни линии до Бургас, Сливен, Ямбол, Айтос, Средец, Котел, Шумен и др. Градът е четвъртият по значение железопътен възел в страната. През него минава линията София-Карлово-Бургас и тръгва линия за гара Комунари, откъдето се разклонява за Северна България.
По своето географско местоположение общината и нейният център заемат значимо място в транспортно-комуникационната система на страната. Това й дава предимство пред голяма част от другите общини в България по отношение на транспортните й връзки с останалата част на страната. През територията й преминават важни транспортни коридори в посоките изток и запад, както и връзки към северната и южната част на България. Тук се кръстосват пътищата за Източна и Западна България, а също така преминава и главна ж.п. линия с направление Шумен и Варна, което прави общината единствената ж.п. връзка между южните и северните части на Източна България.

Природни дадености

Релефът на общината в по-голямата си част е равнинен, прорязан от долините на реките Мочурица и Русокастренска. В северната част се издигат две вериги от сравнително ниски хълмове. Средната надморска височина е 174 м.
Територията се отводнява от р. Мочурица, която се влива в р. Тунджа и има дължина 85.9 км, и р. Русокастренска, която се влива в Мандренското езеро. На много от притоците има изградени язовири и микроязовири със средна площ 50-80 дка, чиито води се използват за напояване.
Територията на община Карнобат попада в преходно-континенталната климатична област. Средногодишната температура (11.4°С) на въздуха и средномесечната температура на януари (0.1°С) определят климата на района като мек.

История


Историческите извори сочат, че от ХV век насам градът винаги е бил административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир. В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена - Кариноваса, Каринабад, Карново и др.
Територията на днешния град е обитавана от най-дълбока древност. За това свидетелстват Карнобатската селищна могила и римската крепост Маркела (Крумово кале, Хисарлъка), край която през VIII век кан Кардам удържал бляскава победа над византийците. Оттогава селището е българско. Под турско владичество пада през 1371 г. В дубровнишки документ от 1595 г. е отбелязано като Караново, както всъщност са го наричали българите. През 1762 г. дубровничанинът Божкович за първи път го споменава със сегашното му име Карнобат. По това време градът е бил важен овцевъден център, известен с местната порода карнобатска овца.
През Възраждането Карнобат става обединителен център на културно-просветното развитие на района. Градът има съществен принос в църковните борби през Възраждането - в средата на 60-те години на ХІХ век будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези. Освобождението на Карнобат на 24 януари 1878 г. открива път за големи обществено-икономически преобразования.

Туризъм

Средновековният град Маркели, се намира на 7.5 км югозападно от града. Археологическите разкопки са започнали през 1986 г. и досега са разкрити средновековна базилика от VI век, старобългарска църква от X век, византийска църква от XI век. Крепостта има най-внушителните за България древнобългарски землени укрепления - валове. На 25 км северозападно от Карнобат се намира неголемият град Сунгурларе, известен у нас и далеч зад граница с хубавите си вина. Най-известната марка “Сунгурларски мискет” се прави от гроздето на околните лозарски селища - Грозден, Славянци, Чубра, Лозица и Черница. Редовен автобусен транспорт го свързва с Карнобат.
През втората половина на VIII до началото на IX в. гр. Маркели заема възлово място в българо-византийските политически и военни взаимоотношения. На 20 юли 792 г. тук българският хан Кардам печели решаваща битка и война срещу византийския император Константин VI. До втората половина на VIII век Маркели е значим епископски център. След успешните за България войни при хан Крум византийският град Маркели е преобразуван в най-големия старобългарски лагер на юг от Източна Стара планина. Изградени са импозантни землени съоръжения (валове и ровове), които днес са най-добре запазените и най-грандиозните на Балканския полуостров.
Църквата "Свети Йоан Богослов" е издигната върху мястото на изгорената от турците на 01.01.1878 г. по-стара църква в българския център на възрожденския Карнобат. Църквата е строена след 1878 г. от тревненския майстор Генчо Кънев. Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас – един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа.
Часовниковата кула се намира в старата, южна част на града. Строена е от тревненски майстори през 1841 г. като възрожденски градски символ на проспериращо търговско-занаятчийско селище.
Градският музей има ценна археологическа и етнографска сбирка.
Интересни са къщите на Никифор Минков и Сароолу бей с дърворезбите си.

Източници: Уикипедия и официален сайт на гр. Карнобат

Ако имате още информация за района, моля подайте я тук: