Карта
Бележник ()

ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ

Държава:

БЪЛГАРИЯ ГЕРМАНИЯ ГЪРЦИЯ

Селища:

ИНФО ПАКЕТ
Полезна информация за населеното място. Общини, училища, детски градини, болници, РПУ, магазини, доставчици на услуги и др.

гр. Баня

Вижте къде се намира на картата Имоти в област Пловдив - гр. Баня

Курортът Баня, известен повече като Карловски минерални бани, се намира в георграфския център на България, на 10 км. южно от гр. Карлово и на 47 км. северно от Пловдив. Градът е разположен в Стрямската долина, обградена на юг от Средна гора, а в западния край на селището тече река Стряма. Природните дадености около града са изключително живописни и създават много добри възможности за отдих и туризъм. Стрямската долина е забележителна с природните си красоти. От всякъде е обградена от величествената верига на Стара планина, която тук се издига в най-високата си част. На югозапад долината е оградена от Същинска Средна гора, а на югоизток – от Сърнена Средна гора. С широк пролом река Стряма прорязва двете части на Средна гора, като открива котловината на юг.
Град Баня е възникнал благодарение наличието на минералната вода и производството на вина и розово, ментово и лавандулово масло. Винарската и масло производствената индустрии се разрастват с пристигането на двамата братя Багарови. Днес имението на Иван Багаров е превърнато в луксозно заведение. В къщата на Велизар Багаров през 1927 г. отсяда Цар Борис III за лечение. След облекчение на своето заболяване той решава и построява през 1929 г. свой дом, наречен "Нашата къща". Специално за него се построява и "Царската баня".
Построената царска вила, наричана от местните жители “Двореца” е една от шестте частни имота на царската фамилия Кобургготски и единствената частна къща строена от Борис III. Земята върху, която е построена вилата е била закупена от баненски земеделци. Общата площ на малкия архитектурен ансабъл е 10 дка като 7 дка е площта на парка. Вилата е построена в духа на българската възрожденска архитектура с характрните за стила елементи и детайли, като големия чардак, който раздвижва строгата линия на фасадата. Той е застлан с италиански теракот, а пет яки дъбови колони осигуряват неговата устойчивост. Прозорците са с кепенци, и други елементи, взаимствани от българската възрожденска къща. Комплексът има още две по-малки сгради, предназначени за гости и прислугата. Целият имот е ограден с масивен , висок каменен зид с две дъбови ковани порти. Известна е любовта на Борис III към ботаниката и затова тук е създаден великолепен парк, сред който е разположена царската къща. През градината някога е протичала малка рекичка,която е напоявала ценните растителни видове - някои от тях днес вече не са оцелели, но въпреки всичко градината е запазила своето очарование с различни дървета и храсти като блатна секвоя, див кестен, магнолия и др.
Климатът е мек, преходно континентален. Зимата е кратка, умерено студена, неветровита, с много слънчеви дни, малка облачност и слаба мъгливост. Старопланинската верига защитава курорта от северните студени ветрове. Снежната покривка не се задържа дълго. Пролетта започва сравнително рано, но е по-прохладна от есента. Лятото е умерено горещо, с хубави топли вечери. С тези си климатични особености курортът спада към целогодишните климатични и бански курорти.
В центъра на града се намират читалище "Св. Св. Кирил и Методий", поща, магазини, аптека и приятни кафенета, разположени по главната улица, залесена с ароматни липи, около добре оформения площад. В центъра, срещу читалищният дом е поставен общ паметник на загиналите баненски жители във войните за национално обединение и двете световни войни, като са изписани имената им.
В северната част на града е разположена църквата “Св. Константин и Елена” , която е изградена през 1860г. По план църквата е трикорабна псевдобазилика, който тип сгради е широко разпространен през Възраждането. Църквата има най-обикновена планова схема с опростена външна архитектура и сравнително малки размери, без притвор. Църквата не е измазана отвън, с хоросан са обмазани отделни камъни по всички външни зидове. До северната стена е построена камбанарията, от недобре оформени правоъгълни каменни блокчета като горният етаж стъпва върху покрива на църквата. Камбанарията се издига над църковната постройка, но е в конструктивно единство с нея и общия силует на сградата. Църквата има два входа на западната и южната стена, с железни врати.
Абсидата на църквата е една, отвън е петостенна. До нея се намира гробът на най-дълго служил свещеник в църквата - Ставрофорен Свещеноиконом Петко Минчев, служил от 1944г. до 2001г.
Интернет адрес: http://grad-bania.hit.bg/

Ако имате още информация за района, моля подайте я тук: