Лопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958г. с. Лопуш). Отстои на 21 км югозападно от Монтана, на 30 км северозападно от Берковица, и съответно на 55 км от Враца и на 105 км от София в същата посока.
На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг. Смята се, че той е съществувал през Х в., но се е намирал край село Помеждин, в местността Манастирище. Светата обител е опожарена до основи през 1678 г. и при пожара са унищожени всички писмени доказателства за съществуването й.
Жителите на село Лопуш даряват земите си за изграждането на нов манастир и заради жеста им той е известен с името Лопушански.
В периода 1850-1853г. манастирът е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са изградеи и днешната съборна църква, жилищния корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Автор на всички сгради и съоръжения е майстор Лило.
През Възраждането в Лопушанския манастир действа килийно училище, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част романа "Под Игото".
През 1989г. Лопушанският манастир е реконструиран. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.
Лопушанският манастир е действащ и обитаван от монашеско братство. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.
По архитектура църквата наподобява тази на Рилския манастир. Тя представлява трикорабна, триапсидна постройка с две конхи и с два странични параклиса ("Св. Св. Козма и Дамян" и "Св. Йоан Кръстител"). Има три централни купола и два над страничните параклиси, всички разположени върху високи осемстенни барабани.
В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Показан е мъж, размахващ сабя и подпрян на пушка. Храмът не е изографисан, но притежава един от най-красивите олтарни иконостаси, дело на майстора от самоковската художествена школа Стойчо Фандъков. Освен образите на апостолите към главния иконостас се числят осем икони, дело на Станислав и Никола Доспевски.
Жилищното крило в Лопушанския манастир е решено напълно в духа на съвременната манастирска архитектура. То е двуетажно, с паянтова конструкция. На първия етаж се намират хранителния блок и няколко гостни стаи, а на втория се помещават игуменарница, монашески килии и още гостни стаи. В двора на манастира може да се види и строената през 1856г. белокаменна чешма с три чучура.
Лопушанският манастир е обявен за архитектурно-художествен паметник на културата през 1973 г. Храмовия си празник светата обител чества на 7 януари - Деня на Св. Йоан.
До манастира се стига с кола по пътя от Монтана за гр. Чипровци. Следва се отбивката за с. Георги Дамяново. Малко след селото, непосредствено до пътя се намира Светата обител.
Лопушанският манастир разполага с 16 стаи за гости и ресторант - магерница.
Над съседното село Гаврил Геново, сред дъбова гора се намира гостоприемница с ресторант, която разполага с транспорт и предлага екскурзии из района.
Източници: http://svetimesta.com/, http://www.bulgariamonasteries.com/, http://www.lopushanski-monastery.domino.bg/, http://bulgariatravel.org/
Снимки: http://www.manastir359.com/, http://div4ovshtini-2.blogspot.com/
Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".
Виж на картатаЯзовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.
Виж на картатаНа 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.
Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
Виж на картата"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.
Виж на картатаБолата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.
Виж на картатаПещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.
Виж на картатаА̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.
Виж на картатаУзана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…
Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.
Виж на картатаЕдинственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие
Виж на картатаПриродният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.
Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II - IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика.
Виж на картатаКрепост "Моняк" е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите край село Широко поле, област Кърджали
Виж на картатаВакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.
Виж на картатаУникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали
Виж на картатаМегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.
Виж на картатаСредновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали
Виж на картатаЛъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа
Виж на картатаРаковишкият манастир “Св. Троица” е основан през X-XI век и през периода на Средновековието е важен книжовен и духовен център в Бдинската област.
Виж на картата