Базилика "Света София" - гр. София

Българските забележителности
Местонахождение:  град София, Център
Виж на картата

Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Намира се в непосредствена близост до храм-паметник "Св. Александър Невски".

История и архитектура

Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II-IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика, който се простирал на изток от градската цитадела, т.е. от днешния Министерски съвет до болницата "Царица Йоана".

Историята на София е тясно свързана с храма "Света София", който подобно на едноименната църква в Константинопол е посветен на "Премъдростта Божия" - едно от имената на младия Исус Христос. Това, а не изхождащото от него име на мъченицата София, става и названието на града от ХІV в. нататък. Храмът е най-древната светиня на града, построена в най-високата му по онова време част и прочула го надалеч из Римската империя.

Първият раннохристиянски храм е издигнат вероятно в началото на IV век, недалеч от античната арена на Сердика, където са загинали християнски мъченици, сред източния езически и християнски некропол на града. Предполага се, че е предназначен да бъде мартириум (параклис на гроба на мъченици) или гробищна църква.
По-късно на същото място е построен нов храм, който е разширен, а подът му - украсен с римски мозайки. Голяма част от тези мозайки са запазени и до днес.

До VI век в сградата са правени множество промени и основни престроявания. В средата на века църквата е сериозно пострадала от нашествията на хуни и готи и император Юстиниан Велики заповядва тя да се изгради отново като голяма базилика, посветена на "Божията премъдрост".

Църквата представлява кръстокуполна базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида.
Предполага се, че нейната архитектура е резултат на грузинско влияние на имперски и строителни първенци.

След 809 г., когато хан Крум включва Сердика в държавната територия на България, и особено след покръстването и през цялото българското средновековие, храмът продължава активно да се използва като градска съборна църква и обичайно място за погребения, поради близостта на градския некропол. По времето на Второто българско царство (XII - XIV век) тя придобива статута на катедрална митрополитска църква.

След османското нашествие базиликата е превърната в джамия — издигнати са минарета и са унищожени уникалните стенописи (открити са следи на такива от XII век, предхождащи по време на изографисване тези от Боянската църква). Вероятно по време на земетресение от средата на XV век сградата е разрушена за пръв път. В края на XVI век тя е възстановена като джамия от османския велик везир от хърватски произход Сиявуш паша.
През 1818 г. и 1858 г. сградата отново пострадва сериозно от силни земетръси - минарето пада и сред турците се пуска мълвата, че са разгневили гяурския Господ, и джамията е окончателно изоставена. Оцелялата част е превърната в склад, който се използва като такъв до Освобождението, когато на 4 януари 1878 г. пред сградата с благодарствен молебен тържествено са посрещнати руските войските на генерал Гурко.

Днес църквата няма камбанария. Камбаната ѝ е окачена на високо вековно дърво в градината пред входа. Твърди се, че това е знак на почит, тъй като камбаната е биела точно оттам на благодарствения молебен при посрещането на освободителните войски.

Съвременна реконструкция

Към края на XIX век, за кратко сградата е била използвана като наблюдателна кула на столичната пожарна команда. Първото съвременно възстановяване и основна реконструкция на храма приключва през 1930 г. На 21 септември същата година църквата е осветена. През 1935 г. се извършва системно проучване и реставрация под ръководството на професор Богдан Филов и архитект Александър Рашенов. През 1955 г. храмът е обявен за паметник на културата.

Днес храмът е възстановен като трикорабна кръстокуполна базилика с три масивни олтара. Църковните ритуали при избирането на българските патриарси в ново време са свързани с този древен храм.

Археологическите проучвания непрестанно разкриват нови страни на християнската древност, съхранили се тук. През 80-те и 90-те години на миналия век, след като църквата отново е реставрирана с образ най-близък до късноантичния и средновековен оригинал, а на южната ѝ фасада е изграден главният официален мемориал на Република България - Паметникът на Незнайния войн ("Вечният огън"), най-неочаквано под нея и в непосредствена близост са открити още няколко гробници и катакомби. Това дава ход на сложен дългогодишен архитектурно-исторически проект за подробно изследване, реставрация и експонация на целия християнски култов комплекс.

 

Подземен музей

Предвижда се до края на 2013 г. да бъде отворен уникален музей под повърхността на базиликата, който ще разкрие 41 гробници и общо над сто гробищни съоръжения от различни периоди между I-V век. Ще бъдат показани и около 70 кв. м изцяло запазена цветна мозайка от III - IV век, която ще бъде поставена точно на местата, където се е намирала. Музейният комплекс ще бъде на две нива с височина до 6 м, изцяло под земята. На първото ниво ще бъде изложена мозайката, а на второто - гробниците. В музея под базиликата ще има и мултимедия. Цялата площ ще бъде 1400 кв.м. Това е един от проектите, с които София ще кандидатства за включване в световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Днес базиликата "Света София" е сред най-значимите архитектурни ценности, запазени от ранното християнство в Югоизточна Европа със световно значение.

В градинката от източната страна на църквата е погребан писателят Иван Вазов.

Транспорт и настаняване

Удобното местоположение на църквата в самото сърце на столицата я прави лесно достъпна с градски транспорт.

Работно време:
лятно - от 10.00 до 18.00 /без почивен ден/
зимно - от 10.00 до 17.00 /почивен ден понеделник/

Град София предлага голям избор от хотели и квартири под наем.

Източници: http://bg.wikipedia.org/, http://svetimesta.com/, http://www.nasamnatam.com/, http://info-sofia.bg/
Снимки: http://bg.wikipedia.org/, http://vijsofia.eu/



Градска градина "Алжир"

Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".

Виж на картата

яз. Жребчево

Язовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.

Виж на картата

Патриаршески манастир "Света Троица"

На 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.

Биосферен резерват Чупрене

Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

Виж на картата

Водопад "Сини вир"

"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.

Виж на картата

Залив и резерват Болата

Болата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.

Виж на картата

Пещера Водните дупки

Пещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.

Виж на картата

Алботински скален манастир

А̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.

Виж на картата

Узана - географският център на България

Узана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…

Червеница - геоложкият феномен над с.Кунино

Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.

Виж на картата

Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"

Лопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста. Той е действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

Виж на картата

Музей на солта

Единственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие

Виж на картата

Резерват Тауклиман

Природният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.

Средновековна крепост "Моняк"

Крепост "Моняк" е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите край село Широко поле, област Кърджали

Виж на картата

Вакарелски манастир "Св. Петка"

Вакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.

Виж на картата

Пещера "Утробата"

Уникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали

Виж на картата

Скален комплекс "Глухите камъни"

Мегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.

Виж на картата

Крепост Кривус

Средновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали

Виж на картата

Лъджански манастир "Св. св. Константин и Елена"

Лъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа

Виж на картата

Раковишки манастир "Св. Троица"

Раковишкият манастир “Св. Троица” е основан през X-XI век и през периода на Средновековието е важен книжовен и духовен център в Бдинската област.

Виж на картата