Карта
Бележник ()

Средновековна крепост "Моняк"

Българските забележителности
Местонахождение:  област Кърджали, с. Широко поле

Крепост Моняк /наричана още ”Мнеакос”/ е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите близо до село Широко поле, област Кърджали, на брега на яз. Студен кладенец. Отстои на около 2 км южно от село Широко поле, на 11 км източно от Кърджали, на 104 км югоизточно от Пловдив и приблизително на 251 км в същата посока от столицата София.

Построена през ХІІ-ХІІІ век, със своите 50 дка площ, Моняк е една от най-големите крепости в Родопите. Останките й се намират на скалист връх, наречен Шеста крепост /586 м/. Външната стена е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан и опасва хълма плътно от север.

архитектура

В западната част е разположен входът, с по една кула от двете страни. Северната част е плътен трапецовиден бастион, а южната е била на няколко етажа, запазена днес с височина до 7.80 м. Стената продължава на юг, достигайки до непроходим скален отвес с височина над 50 м.

Най-високата южна част на платото е заета от цитадела с плътни трапецовидни бастиони по стените. При проведените проучвания са локализирани и разчистени няколко сгради:

  • Една сграда с квадратен план, разположена във вътрешността на цитаделата.
  • Представителна сграда, разположена на запад под цитаделата. Тя е била на поне два етажа, долният от които е вкопан в скалата. Четири квадратни стълба носят горния етаж, чийто под е наравно със скалите. Със сигурност може да се каже, че това е водохранилище, а над него се е намирала гражданска постройка.
  • Втора сграда, намираща с в оста на входа на външната крепостна стена. Тя е от типа на описаната по-горе. Приземният етаж е вкопан в скалата, а откритото голямо количество керамика показва, че този етаж е бил склад за храни. Открити са над 20 цели съда, сред които преобладават стомните и каните. Входът е от запад, охраняван от две правоъгълни кули.

история

Първите сведения за крепостта се отнасят към Третия кръстоносен поход /1189-1192 г./. По време на своя път към Палестина западните рицари превземат Моняк, която е важна византийска крепост в региона по това време. През последното десетилетие на ХІІ век и преминаването на кръстоносната армия, Моняк отново е под византийски контрол. Рицарите на кръста се връщат във важната крепост по долината на река Арда след Четвъртия кръстоносен поход и завладяването на Константинопол през април 1204 г. Тогава вероятно настаняват в Моняк и свой гарнизон.

Моняк се споменава в съчиненията на Георги Акрополит и Теодор Скутариот през 13 век. Хронистът и маршал Жофруа Вилардуен разказва, че точно тук латинците са узнали за смъртта на император Бодуен Фландърски. Тук се провежда Баронския съвет, който избира Хенрих за император на Латинската империя. През ХІІІ и ХІV век Моняк, както и цялата област Ахридос, е гранична територия между Второто българско царство и Византийската империя. Стратегическото местоположение на крепостта я превръща в резиденция на областните управители на Ахридос, сред които са и няколко прочути византийски пълководци.

Крепостта Моняк има видима връзка с Крепост Вишеград, разположена на отсрещния бряг на язовир Студен кладенец, а от възвишението се открива гледка към планината, долините, склоновете и язовира.

транспорт

До село Широко поле се достига лесно, тъй като е разположено на ж.п. линията Хасково - Кърджали. От селото до крепостта има добре оформен път, маркиран със специална табела. Теренът е стръмен, на места почти отвесен.

настаняване

В град Кърджали на разположение на туристите са няколко хотела, вили и къщи за гости, почивна станция, ресторанти и заведения за хранене.

Източници: http://ivoso.blog.bg, http://tourism.kardjali.bg, http://biskvitka.net, http://www.nasamnatam.com

Снимки: http://www.nasamnatam.com, http://biskvitka.net, http://bg.wikipedia.org, http://www.panoramio.com



Градска градина "Алжир"

Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".

Виж на картата

яз. Жребчево

Язовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.

Виж на картата

Патриаршески манастир "Света Троица"

На 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.

Биосферен резерват Чупрене

Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

Виж на картата

Водопад "Сини вир"

"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.

Виж на картата

Залив и резерват Болата

Болата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.

Виж на картата

Пещера Водните дупки

Пещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.

Виж на картата

Алботински скален манастир

А̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.

Виж на картата

Узана - географският център на България

Узана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…

Червеница - геоложкият феномен над с.Кунино

Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.

Виж на картата

Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"

Лопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста. Той е действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

Виж на картата

Музей на солта

Единственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие

Виж на картата

Резерват Тауклиман

Природният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.

Базилика "Света София" - гр. София

Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II - IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика.

Виж на картата

Вакарелски манастир "Св. Петка"

Вакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.

Виж на картата

Пещера "Утробата"

Уникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали

Виж на картата

Скален комплекс "Глухите камъни"

Мегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.

Виж на картата

Крепост Кривус

Средновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали

Виж на картата

Лъджански манастир "Св. св. Константин и Елена"

Лъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа

Виж на картата

Раковишки манастир "Св. Троица"

Раковишкият манастир “Св. Троица” е основан през X-XI век и през периода на Средновековието е важен книжовен и духовен център в Бдинската област.

Виж на картата