Карта
Бележник ()

Ботаническата Градина и Дворецът на румънската кралица в Балчик

Българските забележителности
Местонахождение:  област Добрич, гр. Балчик

Ботаническата Градина в Балчик

Университетската Ботаническа градина в Балчик е създадена през 1955 година на територията на парка в бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария. Днес тя е разположена на площ от около 65 дка и разполага с втората по големина след Монако колекция от едрогабаритни кактуси в Европа. Интересната история в съчетание с великолепната ландшафтна архитектура прави мястото уникално като дух и атмосфера.

Ботаническа градина в Балчик е определена за спасителен център за конфискувани на границата растителни видове по Вашингтонската конвенция (CITES). Градината е редовен член е на Световния съвет на ботаническите градини (BGCI) и е носител на орден “Св. Св. Кирил и Методий” ІІ степен за принос в науката и образованието.

Колекцията от растителни видове, от цял свят, е разположена на площ от 16 акра. Броят на растителните видове, отглеждани в градината, надхвърля 2 500, принадлежащи към 85 семейства и 800 рода.

Една от най-големите атракции е колекцията от гигантски кактуси, растящи на открито от април до октомври.
Част от растителното разнообразие включва екзотичните растения: бонбонено дърво, моливно дърво, метасеквоята, която е известна още и със сензационното си откриване. Учените са смятали, че дървото е изчезнало от планетата Земя, поради което го описали по изкопаеми остатъци, а 5 години след това по време на научна експедиция в Китай е намерено живо.

В Ботаническата градина са изградени специални алеи за хора с двигателни и зрителни затруднения. Там незрящите могат да се запознаят с растенията посредством специални табели, написани с брайлово писмо и да добият пълноценни впечатления от градината.

 

Дворецът на румънската кралица

”... И там, на тоя бряг пустинен,
от вечните води и милван, и терзан,
на вярна стража спрян, един чертог старинен,
един чертог зловещ виши безгласен стан.
В градините, мечта несмела замечтани,
трепти на страх и скръб отровната роса
и в мъртвата вода на мъртвите фонтани
оглеждат своя сън безсънни дървеса.
Стени и сводове спокойна тлен прояжда,
мъх, ситни нокти впил, колоните гнети,
и никой ведър час там радост не обажда,
че никой сребрен рог там празник не вести.
Понявга само в сън безсилен лъх повява,
и в трепета болнав на мигом сепнат стон
проеква тъмна жал по девствената слава
на някой овдовял и обезславен трон...”

„Легенда за разблудната царкиня”, Димчо Дебелянов

Не зная дали „Дворецът” в Балчик е вдъхновил големия български поет, Димчо Дебелянов, за написването на великата му творба, но когато аз посетих архитектурния паметник първото нещо, което изплува в съзнанието ми бяха тези стихове.
Нека моите асоциации не ви заблуждават. Днес „Дворецът” в Балчик не е обезлюден, рушащ се замък, а ослепително бял, красив спомен от миналото на брега на морето, ограден от неповторима ботаническа градина – втората по значимост в Европа след тази в Монако. Но самата история на двореца и градината, както и на тяхната създателка, кралица Мария, ме карат да си спомням „легендата” на Дебелянов и да си съчинявам свои собствени истории и предания. А комплексът, който се казва „Тенха Йова” – „тихо гнездо”, създава чудесни предпоставки за това.

„Дворецът” в Балчик е построен от румънската кралица Мария през 1937 г. Всъщност градежът му продължава повече от 11 години. Още през 1924 г. кралица Мария идва в Балчик и остава омагьосана от красотата на това място. По това време градът и цяла Южна Добруджа са в пределите на съседна Румъния. Кралица Мария е шотландка по произход и бракът й с крал Фердинанд Румънски е по политически причини. Животът в румънския двор, както и постоянните изневери на съпруга й, не й понасят и тя решава да превърне приказния залив в Балчик в свое убежище. По нейна поръчка земите в региона, заедно с пустеещите воденици, са изкупени и започва строежа на резиденцията. С извайването на изящните сгради се заемат италианските архитекти Августино и Америго, а парковият комплекс бил поверен на известния по това време швейцарски цветар, Жул Жони. След няколко години на морския бряг се издигнал „Дворецът”. Освен главния замък, в оформящия се парков комплекс се появили множество уютни индивидуални вили, така че обитателите и гостите на резиденцията да почиват необезпокоявани в покоите си. Според някои учени парковете и архитектурата на „Дворецът” имат силно религиозно значение, а идеята на кралицата била да създаде копие на божиите земи. Самата тя прекарала част от живота си в Египет, където приела бахайската религия. Учението проповядва равнопоставеност между религиите, половете и расите, затова и в комплекса са преплетени множество културни и религиозни влияния. Тук са съвместени християнски и мюсюлмански свещени сгради, а колоните, арките, чешмите и мостовете са украсени с ориенталски, тракийски, римски и християнски символи. Така сякаш целия свят е събран в това малко, живописно късче земя до морето.

Културно-историческата стойност на архитектурния комплекс безспорно е огромна. От изключително значение е и уникалното растително разнообразие събрано в гадината и начинът, по който растенията са аранжирани. Но нека с тези неща се занимават, историците, архитектите и ботаниците. За мен „Дворецът” е съчетание от неземна красота, неповторима атмосфера и някакво поетично усещане за мистика. Всяко растение, беседка, мостче, арка или свод подсказват, че това място е създадено от хора на изкуството за хора на изкуството. Тук кралица Мария организирала пищни приеми, на които се събирали отбрани хора от европейската аристокрация. Редовни гости били предимно поети, художници и музиканти, а самата кралица също пишела стихове под псевдонима Кармен Силва.

Навярно в сенките на обширния парк са се състояли не една и две любовни срещи, послужили за вдъхновение на множество творби. Любовния живот на кралицата също дава повод за раждането на народни предания. Според някои принц Кирил, брат на тогавашния български владетел Борис ІІІ, бил лудо влюбен в кралицата, която от своя страна отдала сърцето си на богат турски търговец, спасил от удавяне кралската дъщеря Юлияна. Истината за любовните похождения на обитателите на двореца ще остане завинаги забулена сред клоните на дърветата в парка, а също и много други събития от живота в резиденцията. Като например това, че едно от любимите места на кралица Мария бил розариумът, където тя черпела гостите си с опиум, а после скрита зад стъклените витражи подслушвала думите им под въздействието на опиата. А в онова време никой не казвал гласно това, което наистина мислел.

Откровено казано последното предание малко ме плаши и ми напомня за тъмните времена на политически заговори, подлост и страх. Иска ми се да вярвам че „тихото гнездо” е било убежище за различните мнения и новите идеи. Че в „Тенха Йова” с падането на нощта се е сбъдвал шекспировият „Сън в лятна нощ” и хората – поети, художници и музиканти, опиянени от виното в кралската изба, са се впускали в игри и забавления, присъщи на боговете, нимфите и горските елфи. Че в двореца, пристан са намирали творчеството и вечния стремеж към красота и съвършенство. И ако днес посетите резиденцията, преминете през венецианските мостчета, поседнете под някой от сводовете до растение, чиито корени са изминали хиляди километри, за да бъдат засети тук, ако се вгледате в някоя от изящните статуи и се заслушате в песента на птиците и в ромона на водопадите, ще разберете че със сигурност е било точно така.

Една последна легенда слага край на живота на кралица Мария и на бохемския живот в „Двореца”. Тя гласи, че в една трагична вечер синовете на кралицата, Михай и Николай, се скарали заради млада куртизанка. По време на свадата те извадили пистолети. Майка им се втурнала, да ги разтърве и Михай неволно я прострелял смъртоносно. През 1941 г. когато Добруджа отново става българска територия, младите принцове дошли в Балчик с армада кораби и отнесли тленните останки на кралицата в Румъния. Но духът на Мария Румънска все още витае в комплекса, за да го закриля и да напомня на посетителите за отминалата слава на своя овдовял каменен трон, от който тя наблюдавала морския залез.

Автор: Георги Георгиев



Градска градина "Алжир"

Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".

Виж на картата

яз. Жребчево

Язовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.

Виж на картата

Патриаршески манастир "Света Троица"

На 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.

Биосферен резерват Чупрене

Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

Виж на картата

Водопад "Сини вир"

"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.

Виж на картата

Залив и резерват Болата

Болата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.

Виж на картата

Пещера Водните дупки

Пещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.

Виж на картата

Алботински скален манастир

А̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.

Виж на картата

Узана - географският център на България

Узана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…

Червеница - геоложкият феномен над с.Кунино

Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.

Виж на картата

Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"

Лопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста. Той е действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

Виж на картата

Музей на солта

Единственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие

Виж на картата

Резерват Тауклиман

Природният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.

Базилика "Света София" - гр. София

Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II - IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика.

Виж на картата

Средновековна крепост "Моняк"

Крепост "Моняк" е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите край село Широко поле, област Кърджали

Виж на картата

Вакарелски манастир "Св. Петка"

Вакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.

Виж на картата

Пещера "Утробата"

Уникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали

Виж на картата

Скален комплекс "Глухите камъни"

Мегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.

Виж на картата

Крепост Кривус

Средновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали

Виж на картата

Лъджански манастир "Св. св. Константин и Елена"

Лъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа

Виж на картата