Карта
Бележник ()

Архитектурно - исторически комплекс "Арбанаси"

Българските забележителности
Местонахождение:  област Велико Търново, с. Арбанаси

Старинното селище Арбанаси се намира на високо плато с изглед към хълмовете Царевец и Трапезица, на 4 км. от Велико Търново. То се отличава със своите монументални къщи и църкви с богата вътрешна декоративна украса, резба и стенна живопис създадени през XVI-XVII в. Именно тези уникални паметници от нашето архитектурно и художествено наследство са причината Арбанаси да е много посещавано не само от туристи, но и от учени, археолози, историци, архитекти, художници. С царски указ от 1921 г. селото е обявено за курорт, а през 2000 г. за "историческо селище" от национално значение.

Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В поменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари.
Други сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софий-ският католишки епископ Петър Богдан Балишич,посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.
Липсата на друг документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Едни приемат, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г. когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Арбанаси Арбанашка земя. Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Тодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси.

През 1859 г. учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското ръководство, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него пише: „Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие). . . гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители. . ." Този възрожденски учител, родом от Котел, най-точно определя не само името, но и произхода на насе-лението, „заселено в старо време от българските боляри".

По-богат документален материал (преписки и лето-писни бележки върху църковни книги) е останал от XVII и XVIII в. Той показва, че Арбанаси достига своя иконо-мически разцвет през втората половина на XVII в. и до края на XVIII в. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Основният поминък на населението бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството. Тук отглеждали и много буби. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия. Лозарството е също харак-терно за този край. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката. Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др., които продавали не само в магазините си в Арбанаси, но и в Търново, Горна Оряховица, Попово и др.

За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на XVIII в. в резултат на кърджалий-ските нападения през 1792, 1798 и 1810 г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговци се изселват във Влашко н Русия. След 1810 г. започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския балкан. Но до някогашния блясък и икономически възход не се до-стига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след Кримската война тук почти прекъсва.

В продължение на няколко века Арбанаси е крепост па гръкоманщината. Гръцкият език, който е официален тук, прочутото гръцко училище, както и църковните служби на гръцки не оказали влияние на националното съзнание на местното население. Участието на арбанасчани в поредицата въстания, организирани в Търново е слабо, но това свидетелства, че тук се чувства българският дух. От Арбанаси е фамилията Кърджиеви - братята Георги и Тома Кърджиеви, единият- учител и книжовник, другият (Тома) - революционер, организатор на Червеноводската чета през 1875 г. Арбанаси е родно място и на Иларион Драгостинов, деятел на ГЦРК, главен апостол на II сливенски революционен окръг. Той загива в нера-вен бой на 10 май 1876 г. при Вратника в Сливенския балкан. По време на Руско-турската война 11 души от Арбанаси участвуват в нея като опълченци.
Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 мана-стира.

Спорът за развитието на арбанашката къща - Констанцалиевата къща, Хаджиилиевата къща и др.), е не по-малък, отколкото този за името и произхода на селото. Тя се е развивала и усъвършенствувала съобразно обществено-икономическата даденост на селото и е получила неповторимия си облик съвсем самостоятелно, без да има повторения в нито един от останалите български краища. Мненията на изследователите на арбанашката къща от-говарят на двете становища за произхода на селото. Над-деляват доводите, че това е чисто българска къща. Оцеле-лите къщи най-ярко доказват, че най-старите (каменните) са подобни на търновската болярска къща. Запазени са две такива - на хаджи поп Панайот и на чорбаджи Георги. Изградени изцяло от камък, те представляват малки кре-пости с вътрешни стълби. За защита отвън имат яки ка-менни портища - караулки, а за нощния пазач - ниши (фириди). Прозорците са малки, с железни решетки. Вто-рият тип къщи са големи, с дебели каменни основи, вторият етаж е паянтов, измазан с вар.

Тези къщи са без балкони и еркери. Третият тип, най-късният, се появява през XVIII в. Тези къщи имат открит чардак без прозорци, закрит с дъсчени капаци, които се отварят към градината. Скромна и строга по външен вид, без балкони и чардаци, с решетки на про-зорците и здраво обковани външни врати, арбанашката къща поразява с богатството и разкоша на вътрешното си устройство. Долният етаж е строен от камък, със сводести входове, водещи до големи яхъри, изби и скривалища. Тук е жи-лището и на пазача и прислугата. До втория етаж водят две стълбища - главно и всекидневно. На втория етаж са разположени хаето (приемна, гостна), зимна и лятна спалня, стая за родилката, кухня, пещник (фонрио), баня и пруст (зимник). Стаите са разположени от двете страни на един коридор (фхоризмо). Това, което привлича и днес в арбанашката къща, е нейната вътрешна украса -дърворезба на тавана, вратите, прозорците, долапите, гип-совата украса на тавани, джамали, фризове. Всичко това свидетелствува за художественото майст орство на строи-теля. В достигналите до нас къщи особено различие в раз-пределението няма. То е в богатството и разнообразието на украсата, което свидетелства не само за вкуса и уме-нието, но и за икономическите възможности на соб-ственика.

Арбанашката къща е така устроена, че в нея можело да се живее дълго време, без да се излиза, освен за вода до кладенеца на двора. Всяка арбанашка къща е обгра-дена от високи зидове (дувари), издигнати от камък. Всяка къща е имала скривалище. Тези неща говорят за несигурността на времето, в което са живели жителите на това селище. В двора на арбанашката къща се влиза през една голяма двукрила дъбова порта, обрамчена с каменни колони и покрита с четирискатен покрив. Има и малка порта за постоянна връзка с улицата. На нея е прикрепено малко желязно чукче, с което се удря по железен пулт.

Интерес представляват старинните арбанашки чешми с големи стрехи. Това са Коконската и Пазарската чешма. Първата се намира срещу Костанцалиевата къща и е строена през 1786 г. от Мехмед Саид ага. На лицевата страна има каменен надпис с релефни букви на староарабски. Надписът в превод е: „Който я гледа и пие, ще му дойде светлина на очите и душата."

От запазените къщи будят интерес двете музейни Костанцалиевата и Хаджиилиевата.
Наред с арбанашките къщи и чешми особен интерес представляват арбанашките православни храмове ( Арбанашки манастир "Успение Богородично", Манастир "Свети Никола", Църква "Рождество Христово",Църква "Св. архангели Михаил и Гавраил", Църква "Св. Атанас",Църква "Св. Георги",Църква "Свети Димитър", Манастир "Свети Никола") едни от най-забележителните паметници на българското изкуство през. периода XIV-XVIII в. Това са „Рождество Христово", „Св. архангели Михаил и Гавриил", „Св. Димитър", „Св. Атанас", „Св. Георги", „Св. Богородица" и „Св. Никола". Последните две по-късно са превърнати в манастири.
В архитектурен план църквите са еднокорабни, едноапсидни, с полуцилиндричен свод под двускатен пок-рив. Градежът им е каменен, прозорците са малки с железни решетки, подовете им са настлани с квадратни тухли. Арбанашките църкви се състоят от две самостоятелни отделения - мъжко (източно с главния олтар и иконо-стаса) и женско (западно). От север обикновено има галерия, завършваща с малък параклис. Всички църкви са стенописвани. Стенописите разкриват развитието на живописта в един преходен период към изкуството на българското Възраждане и неговата връзка със столицата на Втората българска държава - Търновград.



Градска градина "Алжир"

Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".

Виж на картата

яз. Жребчево

Язовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.

Виж на картата

Патриаршески манастир "Света Троица"

На 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.

Биосферен резерват Чупрене

Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

Виж на картата

Водопад "Сини вир"

"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.

Виж на картата

Залив и резерват Болата

Болата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.

Виж на картата

Пещера Водните дупки

Пещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.

Виж на картата

Алботински скален манастир

А̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.

Виж на картата

Узана - географският център на България

Узана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…

Червеница - геоложкият феномен над с.Кунино

Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.

Виж на картата

Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"

Лопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста. Той е действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

Виж на картата

Музей на солта

Единственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие

Виж на картата

Резерват Тауклиман

Природният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.

Базилика "Света София" - гр. София

Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II - IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика.

Виж на картата

Средновековна крепост "Моняк"

Крепост "Моняк" е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите край село Широко поле, област Кърджали

Виж на картата

Вакарелски манастир "Св. Петка"

Вакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.

Виж на картата

Пещера "Утробата"

Уникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали

Виж на картата

Скален комплекс "Глухите камъни"

Мегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.

Виж на картата

Крепост Кривус

Средновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали

Виж на картата

Лъджански манастир "Св. св. Константин и Елена"

Лъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа

Виж на картата