Карта
Бележник ()

Античен град УЛПИЯ ЕСКУС - с. Гиген

Българските забележителности
Местонахождение:  област Плевен, с. Гиген

Местоположение

Величествените развалини на римския и византийски град УЛПИЯ ЕСКУС се намират в северозападната част на с. Гиген, област Плевен, на 5 км южно от вливането на р. Искър /в античността р. Ескус -тракийско име/ в Дунав. Той възникнал като индивидуално селище покрай лагера на IV Скитски и V Македонски легион още в началото на I в. /управлението на Август/, в съседство с тракийско селище от къснобронзовата и ранната желязна епоха, което трябва да се локализира северно от римския град. Географът Клавдий Птоломей /II в./ нарича града „Ескус на трибалите".

История


Ескус бележи икономически и културен разцвет през ІІ и началото на III в. При Антонините и Северите, прекъснат от многобройните нашествия на племена от север през Дунав, между които готите. Нов подем градът бележи по Времето на Константин Велики, когато бил построен каменен мост на р. Дунав между Ескус и Сукидава /дн. с. Челей до гр. Коравия в Румъния/. Ескус станал жертва на хунските нашествия през първата половина и особено около средата на V в. При император Юстиниан Велики /527-565/ били възстановени крепостните му стени. След това не се споменава в писмените извори. Градът бил разрушен от аварите през последната четвърт на VI в. /585 г./, когато пострадали множество градове, военни лагери и селища в дн. Северна България. След едно прекъсване от няколко века върху развалините на Ескус през Х век било построено селище, което просъществувало чак до XIV в. За първи път развалините при с. Гиген били свързани с античния град Ескус едва в края на XVII в. от италианския Военен инженер граф Луиджи Марсили въз основа на името на града и на сведенията на римските историци.

Кратка е историята на археологическите разкопки и проучвания. Първите археологически разкопки провежда чехът В. Добруски през 1904 - 1905 г., тогава директор на Народния археологически музей В София. След дълго прекъсване те се възобновяват от италианския археолог А. Фрова /1941 - 1943/. Поради голямото научно значение на Ескус за историята и културата на българските земи, разкопките бяха продължени от 1947 г. насам с известни прекъсвания под ръководството на проф. Теофил Иванов с колектив от Археологическия институт и музей при БАН в София и от Историческия музей в Плевен.

В резултат на разкопките, особено на тези през последните години, са добити ценни данни за местоположението, формата, размерите, поселищното развитие, укрепителната система, уличната мрежа, обществените и училищните сгради, икономическия живот, културата, религията и погребалните обичаи на местното население, което се е състояло от траки, италийци /през I - II в./, преселници от Мала Азия, от западните римски провинции и другаде, както свидетелствуват откритите досега латински надписи. Официалният език в града бил латинският. Разкопките са съсредоточени в първоначалния град /наречен от нас условно “Ескус І”/ и то в централната му част, където се простира обширният комплекс на градския площад, и в източното разширение на града /”Ескус ІІ”/. Eckyc I има неправилна форма на петоъгълник с площ от 180 дка, a Ескус II - около 100 дка. Или цялата площ вътре в крепостните стени възлиза на около 280 дка, толкова, колкото e площта на Нове при Свищов, Никополис ад Иструм при с. Никюп, Великотърновски окръг и други римски градове у нас.

Източници: http://www.plevenmuseum.dir.bg
Снимки: http://www.panoramio.com



Градска градина "Алжир"

Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".

Виж на картата

яз. Жребчево

Язовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.

Виж на картата

Патриаршески манастир "Света Троица"

На 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.

Биосферен резерват Чупрене

Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

Виж на картата

Водопад "Сини вир"

"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.

Виж на картата

Залив и резерват Болата

Болата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.

Виж на картата

Пещера Водните дупки

Пещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.

Виж на картата

Алботински скален манастир

А̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.

Виж на картата

Узана - географският център на България

Узана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…

Червеница - геоложкият феномен над с.Кунино

Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.

Виж на картата

Музей на солта

Единственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие

Виж на картата

Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"

Лопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста. Той е действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

Виж на картата

Резерват Тауклиман

Природният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.

Базилика "Света София" - гр. София

Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II - IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика.

Виж на картата

Средновековна крепост "Моняк"

Крепост "Моняк" е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите край село Широко поле, област Кърджали

Виж на картата

Вакарелски манастир "Св. Петка"

Вакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.

Виж на картата

Пещера "Утробата"

Уникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали

Виж на картата

Скален комплекс "Глухите камъни"

Мегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.

Виж на картата

Крепост Кривус

Средновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали

Виж на картата

Лъджански манастир "Св. св. Константин и Елена"

Лъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа

Виж на картата