Карта
Бележник ()

Кръстова гора

Българските забележителности
Местонахождение:  област Пловдив, с. Борово

ЗА КРЪСТОВА ГОРА


Между многото знайни светини по нашите земи има едно светилище, което все още търси мястото си в новата история на България, но вече е намерило мястото си в сърцата на вярващите. Името му е Кръстова гора. Оцеляла през вековете под названието Кръстов, тази светиня пази спомените за стародавен манастир, разрушен по време на Османското робство.
Поколение след поколение се предава от уста на уста, че тук в Родопа планина, мястото на побития някога кръст на върха над село Борово, мнозина вярващи са намирали лек за своите болки и утехи за многобройните си страдания.
Кръстова гора се извисява на 1545 м. над морското равнище. Поляната е дълга 500м. и е широка 300м. В този район учените търсят прочутото Дионисиево светилище, съперничело навремето на Делфийския оракул. Според други безспорното лечебно въздействие на Кръстова гора се дължи на гама – излъчванията, идващи от урановите залежи в недрата на Родопите. Според един магистър по богословие, тук някога е била мандрата на Бачковския манастир. Според този епископ монасите от Кръстова гора вероятно са успели да измолят от игумена на Бачковския манастир да им подари голямата Бакуриянова икона от златна сплав с вградените в нея отломки от животворния Христов кръст, за да украсят Троицкия манастир.
Има и други версии. Според една от тях иконата е била тайно изнесена от Кръстова гора, за да не бъде поругана от турските нашественици. По – късно когато същата тази опасност надвиснала и над Троицкия манастир, предвидливи монаси успели да заровят иконата с вградените в нея частици от Кръста Христов в подножието на самия връх.
От тогава са минали много години, но легендата още е жива. Християни и насила помохамеданчени българи идват на това място на Кръстов ден, палят свещи и предават на синове и внуци онова, което са слушали от своите бащи и деди. Десетилетия вече на най – високата част на поляната се извисява символът на нашата вяра – кръстът. След предаването на множество легенди и сказания за святото място, скоро започват да пристигат и първите поклонници – болни, търсещи изцеление. Сред хилядите поклонници е и княгиня Евдокия, дошла с надеждата да намери облекчение от сполетелите я болести.
В края на осемдесетте години по инициатива на местните хора се открива подписка за набиране на средства, нужни за изграждане на нов православен храм на Кръстова гора. Съградената четвърт век преди това от местните църква “Света Троица”, се оказва малка, за да побере хилядите поклонници. Десетилетия наред всяка петъчна вечер тук се отслужва всенощно бдение навън сред природата. През есента на 1995 год. новият храм е вече готов.


ПРЕДАНИЕТО 

През 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков. Той е роден в село Ковачевица, Гоцеделчевско, и още от детинство се отличавал с голяма религиозност. Йордан се отказал от светски изгоди и земно благополучие, бил беден, извънредно скромен и честен човек, готов да понася всякакви унижения заради Христа. Понякога се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. За едно от тях ­ явяването на кръст на небето ­ известява цар Борис III, с когото се познавал лично.
След една нощ, прекарана на връх Кръстов, му била открита историята на мястото. На този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Но руският цар (не се сочи името му) научил за това и изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: “Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго, освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.” Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Но майката на султана, като научила за това, му рекла: “Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи.”
           Султанът изпратил хора, но те не могли да хванат пратениците, защото, като узнали, че ги търсят, не се върнали по пътя, по който дошли, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на връх Кръстов русите предали на монасите кръста и заминали за Русия, като мислели, може би, по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище. Йорданчо съобщил още, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен.
          След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко. По това време при царя се намирал запасният подполковник Величков, който заявил, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде отлят. Така било решено да се отлее 66-килограмов кръст, като разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков.
          На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода.
          Йордан Стойчев изчезва и около 1960 г. мъченически умира в Ловешкия лагер, като жив е закопан до главата в пръст. Животът му остава не-проучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки. 

в Днешни дни

Всеки божи петъчен ден стотици хора се стичат от цяла България, за да вземат участие в среднощната литургия, да почувстват духа на това свято място, да пият и да се измият с чудодейната вода от аязмото с надежда и вяра за изцеление или просто за здраве. Но на Кръстовден, 14 септември, тук става истинско стълпотворение от вярващ народ. Хиляди изпълват цялото пространство наоколо. Никой не мигва през тази свещена нощ. Горят огньове, пеят се песни, навсякъде цари атмосфера на приповдигнатост и надежда. Човек, посетил веднъж това място, не забравя неговото въздействие и се моли отново да се върне по живо, по здраво.
Тук, на Кръстова гора, пред кръста или в храма, човек се пречиства духовно, забравя суетата на ежедневието, смирено и тихо се моли. За всички тя е свещено място, където се идва с вяра и се тръгва с надежда за по-добри бъднини. Няма да се забравят думите, изречени от Пловдивския митрополит Арсений: "Докато имаме този кръст и този връх, нищо не може да изсуши трепетите на нашето християнско съществуване и България ще пребъде!"



Градска градина "Алжир"

Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".

Виж на картата

яз. Жребчево

Язовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.

Виж на картата

Патриаршески манастир "Света Троица"

На 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.

Биосферен резерват Чупрене

Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

Виж на картата

Водопад "Сини вир"

"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.

Виж на картата

Залив и резерват Болата

Болата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.

Виж на картата

Пещера Водните дупки

Пещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.

Виж на картата

Алботински скален манастир

А̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.

Виж на картата

Узана - географският център на България

Узана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…

Червеница - геоложкият феномен над с.Кунино

Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.

Виж на картата

Музей на солта

Единственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие

Виж на картата

Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"

Лопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста. Той е действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

Виж на картата

Резерват Тауклиман

Природният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.

Базилика "Света София" - гр. София

Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II - IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика.

Виж на картата

Средновековна крепост "Моняк"

Крепост "Моняк" е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите край село Широко поле, област Кърджали

Виж на картата

Вакарелски манастир "Св. Петка"

Вакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.

Виж на картата

Пещера "Утробата"

Уникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали

Виж на картата

Скален комплекс "Глухите камъни"

Мегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.

Виж на картата

Крепост Кривус

Средновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали

Виж на картата

Лъджански манастир "Св. св. Константин и Елена"

Лъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа

Виж на картата