Населено място:
Квартали:
Перник е областен град в Югозападна България.
Разположен е на двата бряга на река Струма, в едноименната котловина между планините Витоша, Люлин и планинския рид Голо бърдо. Той е най–големият град в югозападна България, след София. Разположен е на 30 км югозападно от София, на 59 км североизточно от Кюстендил, на 70 км северно от Благоевград.
Климатът в града се проявява като топло лято и студена зима. Пролетта настъпка към края на март или началото на април, а есента е топла. Характерни за района на Перник са мъглите.
В града има много незаети площи с изградена инфраструктура, сграден фонд и оборудване, квалифицирана работна ръка и производствени традиции, което отваря големи перспективи за бъдещо развитие.
Перник също така е и най–големият град в България за добив на въглища. В регионалната икономика са застъпени почти всички отрасли на материалното производство, като водеща роля имат черната металургия, производството на електро и топлоенергия, машиностроителната и металообработващата промишленост.
В града има 15 детски градини, 15 среднообразователни училища, от които 6 техникума и 9 гимназии - една езикова, една природо-математическа, шест по изкуствата и една със спортен профил. В Перник функционира и Колеж по икономика към Варненския свободен университет "Черноризец Храбър".
От 1966 г. кметството на град Перник започва периодично да провежда регионални и национални фестивали на сурвакарските игри и обичаи с участието на хиляди деца, младежи и възрастни. Фестивалът е уникален и представя цялото многообразие от маскарадни игри в България. Той съхранява, обогатява и показва най-жизнените и устойчиви традиции в маскарадната обредност, която българският народ е запазил от най-дълбока древност до наши дни. Чрез него се прави своеобразен преглед на зимните и предпролетните обичаи с маски. Маскираните участници се наричат сурвакари, бабугери, джамилари и др. Те са облечени в кожи, обърнати с козината навън, или в традиционни женски костюми. На кръста си всеки изпълнител носи тежки нанизи от звънци, хлопки и чанове, а на главата си – чудновати маски, изработени от пера, крила, цели птици, животински глави и др.
Народен парк "Витоша" обхваща територия с обща площ 26 577 ха, от които 9988 ха на територията на Пернишка община. В Пернишкия дял на Витоша се срещат 32 редки, застрашени от изчезване растения, включени в Червената книга на Република България.
На 5 км от гр. Перник се намира резерватът Острица, разположен в централната част на планината Голо бърдо. Площта му е 134.6 ха и обхваща връх Острица (1146 м н.в.) и склоновете му - доловете Белите кладенци, Широки дол и Рибна вода.
В района на Перник се намира най-дългата пещера в България - Духлата. Проучени са 15 км от нея. Открити са повече от 50 зали с площ над 50 кв. км всяка.
Перник се характеризира с благоприятно географско разположение, в непосредствена близост до София на кръстопът на транс-европейски транспортни коридори. На запад района е в непосредствена близост до Сърбия. Перник е важен транспортен център с удобни железопътни връзки за София, Благоевград, Кулата и Кюстендил. Важно стопанско значение имат ж.п. линиите София - Перник - Благоевград - Петрич, София - Перник - Гюешево и др.
Перник има стратегически позиции за развитието на транс европейския коридор № 4. През територията на града преминава автомагистрала Е-79, свързваща по един от най-старите търговски пътища на Балканите София със Солун и Скопие. В градската част е развит тролейбусен и автомобилен транспорт. Пътническите превози се осъществяват преди всичко от общинската транспортна фирма.
Източници: http://www.pernikinfo.com/ ; http://bulgaria.domino.bg/pernik/ ; http://www.pernik.bg/