Населено място:
Добрич е вторият по големина икономически център в Североизточна България.
Намира се на 51 км северно от гр. Варна и на 480 км от гр. София. Границите на града обхващат площ от около 109 500 дка и население от около 120 000 жители. Районът на град Добрич е част от Дунавската хълмиста равнина, която се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от долината на Суха река, преминаваща през града.
Климатът се характеризира с горещо, слънчево и сухо лято, а зимата е мека и влажна. Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море. Широкият териториален обсег на Източната Дунавска равнина, значителната й отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността й към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време - около 20% средногодишно.
Най-старите археологически останки на територията на град Добрич датират от епохата на античността. През ранното средновековие тук съществува за кратко време неукрепено старобългарско селище. Сегашният град възниква през ХVІ век под името Хаджиоглу пазарджик.
Разположен на важен стратегически път, свързващ центъра на Османската империя с отвъддунавските земи, Добрич бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център. През ХІХ в. се прочува отвъд пределите на страната и със своя ежегоден панаир, който привлича търговци от всички краища на империята.
На 27 януари 1878 г. Хаджиоглу пазарджик е освободен от османско владичество. През 1882 г. по настояване на своите граждани той е преименуван на името на българския владетел Добротица, който през ХІV в. е господар на Добруджанското деспотство.
Днес Добрич е съвременен промишлено-аграрен и транспортен център на Добруджанския край, един от десетте големи градове на България - важен културен, икономически и административен център в североизточния икономически регион на нашата страна. Градът има много добре развита търговска мрежа, представена от магазини, заведения за хранене и развлечения, ателиета за услуги и стокови тържища.
Разположен е в стар и богат земеделски район, център на така наречената „житница на България“, а близостта му до морето и до големия търговски и курортен център Варна, го правят много привлекателно място за бизнес и за живеене. До днешния модерен централен площад на Добрич е оформен етнографски комплекс с работилнички, които съхраняват старите възрожденски занаятчийски традиции.
Добре изградената инженерна и техническа инфраструктура, определя производствено-икономическия комплекс като предпоставка за ускореното развитие на общината и в бъдеще.
Системата на образованието обхваща 19 общински масови общообразователни училища (10 основни, 6 средни общообразователни, 3 гимназии) и 8 професионални училища (7 техникума, 1 СПТУ). В гр. Добрич има 17 целодневни детски градини с 6 филиала и 10 полудневни детски градини към училищата.
Пътната и комуникационната мрежа осигуряват достъп на гр. Добрич до всички точки на региона и останалите части на България. Територията на региона е разделена от шосейни пътища - към черноморското крайбрежие‚ Румъния и международните пътища към Полша‚ Украйна и Русия.
През града преминават второкласен път Е-21: Силистра - Добрич - Оброчище - Албена; второкласен път Е-27: Добрич - Балчик – Каварна и второкласен път Е-29: Варна - Добрич - Генерал Тошево.
Железопътният възел свързва Добрич със столицата‚ крайбрежието и европейски страни. ЖП гара Добрич е с 12 основни коловоза и възможности за преработка на около 50 хил. тона товари годишно.
Градът има богати културни традиции. Основните забележителности на града са църквата "Св. Георги", построена през 1843 г, Етнографската къща, построена през 1860 г, архитектурен и етнографски музей на открито "Старият Добрич", Художествената галерия с една от най-богатите колекции в България, а градският парк е създаден преди повече от 130 г.
Текст и снимки: Мирела - офис Варна