Световната банка: Глoбaлно затопляне от 4 градуса ще е катастрофално

Екология

   За „опустошителни“ рискове, свързани с промяната на климата, предупреждава Джим Йон Ким, президент на Световната банка (СБ), позовавайки се на доклад за потенциалните последствия от глобалното затопляне, поръчан от институцията, съобщава Financial Times.

„Надявам се докладът да ни шокира достатъчно, за да предприемем действия“, казва Ким при представянето на изследването, прогнозиращо какво ще се случи, ако светът се затопли с 4 градуса по Целзий от нивата преди индустриалната революция. Подобен ръст на температурите според учените може да се окаже факт до края на столетието, освен ако не бъдат предприети спешни мерки за ограничаване на емисиите парникови газове в резултат от изгарянето на ресурси като въглища, петрол и газ. Подобен сценарий ще доведе до свят на безпрецедентни топлинни вълни, жестока суша, повишаване на нивото на световния океан и разтваряне на кораловите рифове, се посочва в изследването. В документа се подчертава, че не е сигурно, че„адаптация към свят с 4 градуса по-високи средни температури, е възможна“.

„Топлинни вълни като тази в Русия през 2010 г., която доведе до хиляди жертви и икономически щети за 15 млрд. долара, вероятно ще са нещо обичайно за летните месеци в свят с 4 градуса по-висока средна температура“, предупреждава още банката. Опустошителни наводнения, влошени от покачващите се нива на световния океан, са вероятни в обширни райони, включително Индия, Бангладеш и Индонезия. Вероятни са и по-чести епидемии. Всички потенциални ефекти от промяната обаче е трудно да бъдат предсказани.

Повечето правителства по света се съгласиха да не позволяват глобалните температури да нараснат с повече от 2 градуса, тъй като дори такава промяна би била доста опасна. Изследването на Световната банка е третото за последните 10 дни, в което водеща институция предупреждава за потенциалните опасности от промяната в климата. Доклад на Централното разузнавателно управление в САЩ (ЦРУ), публикуван на 9 ноември, алармира, че глобалното затопляне се ускорява и че това може да доведе до безпрецедентен натиск върху американската армия и разузнаване поради хаоса, който то може да причини по цял свят.

Миналата седмица Международната агенция по енергетика (МАЕ) обяви, че освен ако не бъде постигнато глобално споразумение за ограничаване на въглеродните емисии, до 2017 г. в атмосферата на планетата ще се отложат такова количество парникови газове, че глобалните температури със сигурност ще се повишат с над 2 градуса.

При последната конференция за климата на Организацията на обединените нации (ООН), проведена миналия декември в Дърбан, близо 200 страни се съгласиха да се опитат да постигнат споразумение за ограничаване на емисиите парникови газове до 2015 г. Дори това да бъде направено обаче, новото споразумение няма да влезе в сила по-рано от 2020 г. На предстоящите в края на месеца разговори в столицата на Катар, Доха, не се очаква да бъде постигнат осезаем напредък по темата.

„Световната банка публикува доклада си, защото иска да внесе недвусмислена яснота за заплахите, пред които сме изправени“, казва Рейчъл Кайт, вицепрезидент на банката. Щетите от урагана Санди, връхлетял Източното крайбрежие на САЩ в навечерието на президентските избори на 6 ноември, накараха кмета на Ню Йорк Майкъл Блумбърг да подкрепи кандидатурата на президента Барак Обама, тъй като, по негови думи, за разлика от своя републикански съперник Мит Ромни, Обама е убеден, че промяната в климата изисква незабавни действия.

Много страни обещават да понижат нивата на въглеродните си емисии. Дори всички те да бъдат изпълнени обаче, според Световната банка съществуват 20% вероятност до 2100 г. средната глобална температура да се повиши с над 4 градуса по Целзий. Температурите вече са се повишили с 0,8 градуса спрямо нивата си от преди индустриалната революция, което може и да не изглежда много, изтъкват изследователите. Те обаче предупреждават, че 4 градуса нарастване на глобалната температура е близко до температурната разлика, която наблюдаваме спрямо последната ледникова епоха, когато голяма част от Централна Европа и Северна Америка е била покрита с ледена покривка с дебелина от няколко километра.

„Причинена от човека климатична промяна с подобни мащаби се случва в днешни дни в рамките на столетие, а не на хилядолетие, както при затоплянето след края на последната ледникова епоха“, предупреждава Световната банка.

По статията работиха: Георги Стоянов, редактор Андрей Любенов

Източник: http://www.investor.bg/

(20.11.2012)