Първо свиване на проблемните заеми на годишна база
За първи път от началото на кризата лошите и преструктурирани кредити (с просрочия над 90 дни) намаляват. Това показват данните на БНБ за кредитирането към края на март 2013 г. Свиването на обема им е първо такова, след като този тип заеми започнаха с трицифрен темп на растеж (при който трябва да се взема предвид и ниската база, върху която се изчисляваше първоначално годишният прираст) в началото и пика на кризата през 2009-2010 г., преминаха през намаляване до двуцифрен темп през 2011-2012 г. и се успокоиха до едноцифрен от есента на миналата година.
Твърде рано за фойерверки
През миналия месец обемът им се е свил със 105.2 млн. лв. спрямо същия период на миналата година до 9.564 млрд. лв. На месечна база (спрямо предходния месец) намалението е със 71.2 млн. лв. Още от миналата година се наблюдават месечни понижения в обема на лошите и преструктурирани кредити, които се редуваха и с повишения. За първи път обаче, откакто този тип заеми се установиха като основно предизвикателство в управлението на кредитните портфейли на банките, те намаляват и на годишна база.
Твърде рано е обаче да се говори за установяване на тенденция, тъй като са необходими поне още няколко последователни месеци на движение в тази посока. През ноември миналата година от БНБ прогнозираха, че и през 2013 г. влошаването на качеството на кредитите ще продължи. Според банкери това няма да се наблюдава, тъй като, от една страна, в последните три-четири години банките отпускат заеми при завишени кредитни стандарти, а, от друга, и фирмите са много внимателни при поемане на нов дълг. Това на практика ограничава потенциала за излизането на нови просрочия. Заедно с обема на лошите и преструктурирани заеми се свива и делът им в кредитния портфейл – 22.5% в края на март.
Основен принос
Основен принос за свиването им има намалението на просрочията в корпоративния портфейл на банките – с 46.9 млн. лв. до 6.271 млрд. лв. Понижават се и лошите и преструктурирани потребителски заеми – с 21.8 млн. лв. до 1.169 млрд. лв. Незначително увеличение на тази категория кредити има в портфейла от жилищни заеми – с 682 хил. лв. до 1.895 млрд. лв.
Наблюдаваното намаление вероятно се дължи най-вече на отписване на кредити, които банките считат за несъбираеми, като по този начин облекчават и балансите си. Друга практика е продажбата на портфейли от просрочия. Възможен вариант е и преминаването на заеми с просрочие обратно в графа "редовни" в резултат на предоговаряне или на подобряване в обслужването им. Най-вероятната причина е отписването на кредити.
В последната година банките все по-активно чистят балансите си, като има кредитни институции, в чиито портфейли заемите в категория "загуба" (просрочия над 180 дни) са 1/4 от всички и повече. Кредитите в тази категория все още не са отписани, тъй като се водят такива, по които все още има надежда за събиране на обезпечение или финансово постъпление по вземането, но са последната крачка преди отписването.
Според методологията на БНБ в категорията лоши и преструктурирани се включват заемите с над 90 дни просрочия в обслужването, както и редовни кредити, които са били предоговорени между банките и техните клиенти. От публикуваните от централната банка данни обаче не може да се направи разграничение каква част от общия обем са само преструктурираните заеми.
Същевременно от БНБ уточняват, че публикуваната за целите на паричната статистика информация не показва общо класифицираните рискови експозиции, нито конкретно дела на необслужваните заеми (с просрочия над 90 дни). Източник на такава информация са надзорните данни, които централната банка публикува на тримесечна база. Според тях към края на миналата година обемът на необслужваните над 90 дни кредити в портфейла на банковата система е 9.6 млрд. лв., а делът им - 16.62% (от 17.3% към края на септември 2012 г.). Данните за първото тримесечие на тази година ще бъдат публикувани в края на април.
Кредитният застой
Освен просрочията продължават да намаляват и портфейлите от жилищни и потребителски заеми съответно с 8.5 млн. лв. до 8.877 млрд. лв. за месец и с 11.6 млн. лв. до 7.215 млрд. лв. На годишна база ипотеките все още успяват да задържат минимален ръст над нулата – 0.6%, докато потребителските кредити намаляват с 2.2%. През март за разлика от предходния месец фирмените кредити се увеличават – със 17.7 млн. лв. до 34.904 млрд. лв. Годишният им темп на растеж е 4.4 на сто. Тази картина на свито кредитиране се запазва вече пета година.
Основният фактор е несигурната макроикономическа сред както на вътрешния, така и на външните пазари. Това кара бизнесът да изчаква с инвестиционните си планове и намерения, а домакинствата да отлагат потреблението. Ниското търсене и кредитният застой накараха банките да поемат курс към понижение на лихвите - и в банкирането на дребно, и за бизнес заемите.
В жилищното кредитиране на този етап това няма кой знае какъв ефект. Активно е промотирането на намаляващи лихви най-вече за малките и средните предприятия, като прогнозите са, че нивата ще продължат да падат, дори по-съществено след 2013 г.
Източник: http://www.capital.bg
(24.04.2013)