Предвижда се въвеждането на задължителни планове за зеленината в градовете

Строителство

    Предвижда се въвеждането и задължителното изпълнение на ландшафтноустройствени планове, ако бъде одобрен от парламента новият закон за ландшафта, внесен от депутата Румен Иванов от ГЕРБ. Ландшафтните планове на национално, регионално и местно ниво ще се разработват от квалифицирани специалисти в съответствие с отделните нива на единната национална концепция за пространствено развитие, е записано в проектозакона.

Предвижда се в общините с население над 100 хил. души да се назначава главен ландшафтен архитект, а в по-малките общини вероятно ще се назначават допълнителни специалисти.

Предвижда се държавната политика по управлението, планирането и опазването на ландшафта да се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Национален съвет по ландшафта. Той ще контролира също така опазването на ландшафта на националните паркове. Основен контролен орган съгласно разпоредбите ще бъде Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). Инспекторите ще могат да спират строежи, които се изпълняват в отклонение на одобрените проекти или са в нарушение на ландшафтноустройствените планове.

Всички строителни проекти трябва да съответстват на одобрените ландшафтноустройствени планове, освен на общите и подробните устройствени планове, предвижда още законопроектът. Техническите и работни инвестиционни проекти ще се съгласуват с ландшафтния архитект в съответната община. И в момента в много общини работят такива специалисти, които след приемането на закона ще се натоварят с повече правомощия и задължения. Изпълнението на строителните проекти в частта на озеленяването ще се ръководи от квалифицирани специалисти, назначени от строителя на трудов договор.

Всеки строителен обект ще има и собствено досие за изпълнението на озеленяването към него. Ако то не е изпълнено съгласно плановете, няма да се издава разрешение за ползване на обекта. Нарушителите ще търпят и санкции.

Мотивите за закона

Специалистите от Съюза на ландшафтните архитекти са се ръководили в близо 2-годишната подготовка на закона основно от мотива да запазят това, което е останало от парковете, градинките и междублоковите пространства след строителния бум най-вече в големите градове.

От друга страна България трябва да синхронизира законодателството си с европейското, тъй като страната ни е подписала Европейска конвенция за ландшафта, обясни за Investor.bg Росен Гурков, председател на комисията по нормативните документи и професионалната дейност към професионалната организация. Гурков посочи, че зелените площи в София например са намалели наполовина в последните години и столицата ни вече е на последните места в класацията на най-зелените градове на Economist Intelligence Unit, докато през 70-те години е била известна като град-градина. По думите му застрояването на паркове и градинки в градовете е най-лесно и предпочитано, тъй като не се налага предприемачите да прокарват инфраструктура до новите обекти, което се налага при строителство в нови, все още неурбанизирани територии. Близостта на жилищата до зеленината и спокойствието на парк пък привлича купувачите, което прави подобна инвестиция печеливша.

Според специалиста е необходимо да започнат най-сетне да се правят инвестиции в изграждане на зелени пространства за спорт, туризъм и зони за рекреация, особено в незастроените площи в непосредствена близост до градовете. Подобни инвестиции биха могли да се реализират и с европейски средства.

Чуждата практика

България още през 2005 г. е ратифицирала Европейската конвенция за ландшафта. Отделно държавите от ЕС имат богата практика при планирането и опазването на ландшафта и озеленяването в градовете. Озеленяването на градската среда е регулирано от закони в Холандия, Германия, Австрия, Словакия, Чехия, Норвегия, Франция, Финландия, Дания и други страни, посочват от съюза. Вече 23 държави от Евросъюза са синхронизирали законодателството си с Европейската конвенция за ланшафта. Въпреки че България е ратифицирала документа още през 2005 г., все още законодателството в тази насока не е приведено в ред, коментира Росен Гурков, като допълни, че българският проектозакон е заимстван от германската практика.

Изключително богата практика в планирането, поддържането и опазването на ландшафта в Европа има Швейцария. Нейният закон за защита на природата и пейзажа датира от средата на 60-те години на миналия век. Само преди седмица Украйна също прие отделен закон за ландшафта.

Лошите практики у нас

И в момента закона за устройството на територията задължава строителите да предвидят ландшафтна част в инвестиционните си проекти. Депутатът от Атака Николай Пехливанов обаче предупреди, че и в последните промени на нормативния акт, които минаха на първо четене в парламентарната комисия по регионална политика, проблемът със застрояването на междублоковите пространства не е решен. Строителите освен това често планират озеленяване на тераси и покриви, за да не се налага да отделят от парцелите и да губят площи, които могат да се застроят.

Доколкото според Росен Гурков озеленяването на балкони и покриви се счита за добра практика и е скъпа инвестиция, по-често строителите в България ползват “дървета под наем”, обясни той.Предприемачите вземат под наем растения от разсадници, така че сградите им да могат да минат на приемателна комисия и да получат разрешение за ползване. След време растенията се връщат на “наемодателя”.

Масова практика е освен това строителите, осъществили ландшафтната част в проекта си и озеленили пространството около сградата, да спират умишлено поддръжката на зелените площи, допълни Росен Гурков. Когато зеленото пространство окончателно се унищожи и разкаля, обикновено следва “бетониране” и ползването му за други цели, допълни специалистът.

Източник: stroitelstvo.info

(08.03.2012)