Подготвя се законопроект за частните фалити

Граждански организации искат контрол върху работата на частните съдебни изпълнители

Финансов омбудсман, отдел за финансови спорове в Комисията за защита на потребителите и законодателство за личен фалит, бяха посочени като част от решенията на проблемите при отношенията между банките и потребителите по време на дискусия в Народното събрание.

Обсъждането се проведе по инициатива на комисиите за взаимодействие с гражданите и по бюджет и финанси, но в отсъствието на представители на Асоциацията на банките у нас. Без да навлиза в подробности председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев коментира, че се подготвя законопроект за частните фалити.

Представителите на граждански организации обясниха, че трябва специален орган, който да следи за решението на финансови спорове, тъй като Комисията за защита на потребителите няма необходимия капацитет – човешки и времеви, за справяне с проблема. От „Активни потребители“ посочиха, че няма как формата да бъде помирение, каквито комисии има в КЗП, а трябва да бъде арбитражна и тази възможност да е вписана в договорите за отпускане на кредити.

От самата комисия посочиха, че действат спрямо своите правомощия. Зам. – председателят на КЗП Иван Бъчваров припомни за проверката на общите условия на банковите договори, изготвена от организацията в края на миналата година. Откритите нарушения бяха отстранени от банките, обясни той. В залата обаче беше посочено, че КЗП отказва да сподели публично информацията за нарушенията и затова се води дело във Върховния административен съд.

От „Другата България“, които участваха в дискусията, подкрепиха идеята за частен фалит. Те ще представят в парламента своето предложение в тази насока, готвено съвместно с големи банки у нас, обясни Божидар Томалевски от организацията.

От сдружението „Равни пред закона“ пък предложиха създаването на монетарни съвети към БНБ, в които да участват банкери. На тях ще бъде обсъждано паричното предлагане и лихвите на банките.

За намаляване на лошите кредити икономистът Минчо Христов предложи да бъде върната наказателната отговорност за банкерите, отпуснали необезпечени кредити. Той направи още няколко предложения за гарантиране на влоговете на гражданите.

Според него има пропуски като например, че по закон Фондът за гарантиране на влоговете започва изплащането на суми при фалит на банка, но не посочва краен срок за това, т.е действието може да се проточи. Освен това по закон валутните влогове на гражданите се връщат в левове съобразно курса в първия ден, от който започва изплащането на влоговете на фалирали банкови институции.

Проблемът с частните съдебни изпълнители

В първите коментари от страна на „Коалиция за България“ като сериозен проблем е сочена оценката на ипотекирани жилища. Предложението е в законодателството да залегне възможността за обжалване на оценката на съдебни изпълнители.

Това предложение беше посрещнато негативно от Камарата на частните съдебни изпълнители. Според организацията кризата намалява цената на имотите, а не оценките са занижени.

„Гответе се за намаляване на таксите“, обърна се председателят на бюджетната комисия Цонев към представителите на частните съдебни изпълнители, но без да даде повече подробности. Граждани посочиха и конкретен пример за просрочено задължение от 49 лева е била наложена такса в размер на 400 лева за съдебния изпълнител.

От гражданските организации, присъстващи в залата, поискаха още и контрол върху работата на частните съдебни изпълнители, макар те да действат съобразно съдебни нареждания. Гражданите искат и задължителна възможност за обжалване на всяко едно действие на тези изпълнители, не само оценката, която поставят на имота.

Поискано беше и да има стандарт за несеквестируемост на имотите и да има отлагане на изпълнението на отнемането на ипотекирано единствено жилище.

Според Валентина Иванова от Българския финансов форум, умишлено не се прилагат бланки за възражение, заедно с призовките, които съдебните изпълнители връчват. Хората не знаят правата си и тази възможност в законодателството не се прилага. Иванова беше категорична още, че оценката на жилищата не се определя съобразно реалностите на пазара.

Отношенията „банки - потребители“

Банките, търговските вериги, мобилните оператори са сред монополите, които „властват“ над живота на хората, коментира председателят на комисията за взаимодействие с гражданите Мая Манолова, обяснявайки нуждата от регулация на действията. Нейно беше предложението за законодателство в областта на личния фалит.

В банковия сектор няма монопол, защото има сериозно развит пазар и стабилни институции, коментира от своя страна Йордан Цонев. Той обаче посочи, че има нужда от регулации и посочи някои от сферите – бързите кредити и отпускането на кредити като цяло. След проведени срещи проблематиката в банковата сфера е очертана. На този етап ще бъдат дискутирани кредите за физическите лица.

„На първо място това е лихвеният процент и как се определя той“, обясни Цонев и допълни, че тук има сериозни проблеми и неясноти как се определят т. нар. „плаващи компоненти“ на лихвите. Останалите проблемни сфери са таксите на банките при отпускане на кредити, условията на договорите и промяната им, както и как се отпускат ипотечните кредити.

Плаващите компоненти ще станат по-пазарни, коментира и депутатът от „Коалиция за България“ Румен Гечев. Според него в нито една друга европейска държава компонентът на лихвата не се определя от самите банки, каквото е правилото при нас.

Сега банките ще трябва да използват един от индексите LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR и ще изберат сами кой от тях за определяне на цената на отпусканите кредити, допълни Гечев.

С промените целим възстановяване на равновесието между банките и техните клиенти, коментира депутатът. На дискусията в Народното събрание обаче не присъстваха представители на банковия сектор.

Гечев посочи и някои действия за кредитополучателите, изпаднали в затруднения, в другите европейски държави. В Дания например се предоставят безплатни общински жилища за изгубилите своите ипотекирани имоти, но България ситуацията е такава, че не можем да си позволим такива широки социални програми, допълни още депутатът.

За бързите кредити има различни решения в ЕС, заяви още Румен Гечев. В много държави има таван на лихвата, определян по обективни критерии. Депутатът призна, че бързите кредити от нефинансова институция се ползват от потребители, които не са получили заем от банка, тъй като нямат добра кредитна история.

У нас има 169 фирми за бързи кредити, които са раздали към 2 млрд. лева, а средният лихвен процент е 200 на сто за година, съобщи Кирил Добрев от БСП. Той посочи, че тези пари се взимат „от нужда“ - за лечение, за текущи разходи и заяви, че фирмите „издевателстват“ върху хората.

Добрев посочи още, че компаниите са раздали суми, далеч надвишаващи регистрирания си капитал, така че не е ясно откъде се набира капитал. Институциите, които отпускат „бързи кредити“ не се регулират от БНБ, но пък имат право да качват имена клиентите в черния списък на некоректните платци, воден от банката.

Представителите на неправителствените организации посочиха, че 400 млн. лева годишно нерагламентирано се взимат от страна на банките от кредитополучателите. „Това са 400 млн. лева, отнети като покупателна способност от бизнеса и физическите лица, които не влизат в бюджета“, обясни Любомир Христов. Той посочи, че има законодателна „дупка“ и липсва регулатор на отношенията между потребителите и банките.

Христов представи няколко мерки от името на граждански организации, сред които Институтът на дипломираните финансови консултант и „Активни потребители“. Една от тях е по отношение на лихвата и т.нар. референтен процент, или плаващата компонента, за който световната практика показва, че е външно за банката решение и предложението е и у нас това да бъде така.

Таксата за предсрочно погасяване на кредитите е начин за препятстване на конкуренцията между банките, обясни още икономистът. Предложението в случая е да има наказателна такса, но само за първите 12 месеца от отпускане на кредита.

Източник: http://www.investor.bg