Все по-трудно става за купувачите на първи дом да осъществят своята мечта за притежание на собствено жилище. Кризата на свой ред утежни ситуацията, като доведе до много по-строги изисквания на кредиторите и повишена такса на самоучастие.
Проучване, проведено от британската консултантска компания Oxford Economics за Националната жилища федерация, показва, че през идните години средната възраст на купувачите на първи дом във Великобритания може да се увеличи до над 40.
В отговор на тези проблеми различни компании и институции на света са разработили алтернативни модели за покупка на жилище за купувачи, за които е трудно да получат кредитиране за пълната сума на имота.
Някои от тези схеми са се установили като често срещана практика в някои от развитите пазари.
Покупка с частично държавно финансиране
Тази схема е предназначена за хора, живеещи в скъпи жилищни райони, които обаче нямат възможност да закупят имот в тях. Във Великобритания схемата се предлага и за граждани, обитаващи общински жилища, както за работниците в някои ключови сектори.
Купувачите трябва да могат да получат ипотека за минимум 70% от стойността на имота, който искат да закупят. Останалата част от сумата се предоставя под формата на държавен заем.
Този дял се изплаща на правителството едва когато собственикът реши да продаде имота. Ако той бъде продаден на печалба, продавачът дължи и част от нея, заедно с дълга. Ако имотът не бъде продаден в краткосрочен план, кредитът трябва да бъде изплатен в рамките на 25 години.
Покупка на дял от жилище
Тази възможност позволява на купувачите да придобият дял между 25 и 75% от дадено жилище. Собственикът използва и изплаща ипотека само върху този дял. За останалата част от жилището той плаща месечен наем на жилищна асоциация (неправителствени организации във Великобритания, които предоставят подслон и евтини жилища на социалнослаби, бел. ред.), която притежава имота. Впоследствие той има възможност да увеличи собствеността си.
Напр. собственикът купува 50% от апартамент, който струва 100 хил. евро. Месечната вноска върху кредит от 50 хил. евро с лихва от 6% за 25 години е около 320 евро. Наемът върху останалите 50% е около 125 евро, кото прави обща стойност на месечната вноска от 445 евро.
Това може би е малко по-скъпо от наемане на жилище, но то дава възможност за частична собственост, без да е необходим голяма първоначална вноска, която се изисква за целия кредит.
Впоследствие делът може да се продаде обратно на жилищната асоциация, при положение че тя е склонна да го купи.
Наем с цел покупка
Тази схема позволява наемането на жилище за срок до пет години при нива на 80% от наема на свободния пазар. Условието е наемателят да влага разликата от наема (или по-голяма сума, ако може да си я позволи) за покупката на дял от жилището за периода на наемането – пет години.
Например ако наемателят иска да придобие дял от имот, който струва общо 100 хил. евро, за пет години той трябва да спести 25 хил. евро, за да придобие 25% от имота. След като придобие дела, той започва да плаща наем за останалата част, като има възможност постепенно да увеличи дела си, подобно на гореописаната схема.
Право на покупка
Много общини и жилищни асоциации в различни държави дават възможност на наематели, които са обитавали дадено жилище в продължение на поне пет години, да го купят.
Те могат да внесат съвместна кандидатура с други наематели, ако през последните 12 месеца са споделяли едно жилище с някой друг.
Купувачите могат да получат отстъпка в цената в зависимост от това колко дълго са наемали жилището, както и от типа жилище.
След това те могат да кандидатстват за ипотека и процесът по покупка е като този на свободния пазар. Ако впоследствие решат да продават жилището, те трябва да го предложат първо на общината/асоциацията.
Право на покупка за социално слаби
Тази схема също е на разположение в различни страни, като Великобритания например. Тя е валидна за наематели, живеещи в общинско жилище или в такова, принадлажащо на жилища асоциация, които не са в състояние да го купят. Тогава те имат право да кандидатстват за покупката на дял от него.
На първо време собственикът налага отстъпка на определена стойност от цената на имота в сравнение с неговата пазарна цена. След това наемателят може да купи дял от поне 25% от него и да заплаща наем за останалата част от жилището.
Ако той реши да продаде дела си в рамките на пет години след това, той трябва да изплати част или цялата сума на първоначалната отстъпка. Колкото по-скоро след покупката бъде взето решението за продажба, толкова по-голяма част от отстъпката трябва да бъде върната.
Източник: investor.bg
(13.09.2010)