Ипотечните заеми могат да се превърнат в своебразни отворени кредитни линии с подготвена промяна в Закона за задълженията и договорите. Целта е да се даде възможност на клиентите на банките с една ипотека да теглят повече от един заем. Условията са изтеглените кредити общо да не надвишават лимита, определен от оценката на имота, както и анализът на финансовата институция да показва, че кредитополучателят ще е в състояние да обслужва допълнителното финансиране.
Това означава, че ако граждани или фирми изтеглят заем с по-малка стойност от цената на недвижимата собственост, по-късно ще имат възможност да изтеглят още един или повече кредити, като таванът е оценката на имота. Например, ако се ипотекира имот от 100 хил. лв. срещу кредит за 25 хил. лв., банката впоследствие може да отпусне още заеми за оставащите 75 хил. лв., без да е нужно да се учредява второ обезпечение. Така на практика ще могат да се получат няколко самостоятелни заема в рамките на кредитния лимит. В момента за всяко отделно вземане, обезпечено с един и същ имот, се учредява нова ипотека. Освен загуба на време това означава и нови разходи на клиентите за нотариални и банкови такси.
Поправките, с които се увеличава и двойно срокът на вписването на ипотека и се узаконяват заемите на зелено, скоро ще бъдат внесени в правителството от Министерството на правосъдието. Промените в закона са съгласувани с Българската народна банка, Асоциацията на търговските банки и Висшия съдебен съвет. С тях се модернизира законодателството в България в областта на ипотеките, което не е изменяно съществено от 1950 г.
Основната промяна е в чл. 149 от Закона за задълженията и договорите, като тя ще засегне и всички други видове залози, включително върху транспортни средства. В действащия сега текст е записано: "за обезпечение на едно вземане може да се учреди залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека върху недвижим имот". В новата редакция думите "на едно вземане" се заменят с "на вземане". Това ще облекчи най-вече компаниите, които теглят заеми срещу залог на всякакви дълготрайни материални активи.
"Това е напълно разумна промяна. По този начин се намаляват административните разходи за самата банка, а така и разходите на кредитополучателя, които биха се похарчили по нотариални такси. Редакцията на текста обаче не означава, че всяка банка автоматично ще отпуска цялата сума по оценката. Все пак обезпечението се използва от банката само в краен случай - когато длъжникът изпадне в неплатежоспособност." Това коментира за "Дневник" председателят на управителния съвет на Асоциацията на търговските банки и главен изпълнителен директор на Булбанк Левон Хампарцумян. Според него за кредитните институции на първо място по значение е дали с доходите, които получава, длъжникът ще може без проблеми да плаща месечните вноски по заемите си, като му остават и достатъчно средства за живот. Тоест, дори оценката на едно жилище да е 100 хил. лв., ако доходите на кредитополучателя не стигат за изплащането на заем над 50 хил. лв., повечето банки не биха му отпуснали по-голяма от тази сума.
За пръв път в закона изрично се записва, че може да се ипотекира бъдеща сграда. Целта е да се улесни финансирането на строителната дейност, при която обичайно се търсят средства още преди конкретният обект да е започнат. И в сегашната си практика банките искат да се учреди ипотека в тяхна полза върху това, което ще бъде придобито или построено с парите от заема. В момента в Закона за задълженията и договорите обаче не е уредена изрично тази възможност, затова юристите бяха разделени във вижданията си дали ипотеката върху бъдеща сграда е действителна. Европейската практика е категорична и сега се възприема изцяло възможността да се ипотекира още непостроена сграда.
Заради масовите случаи на ипотеки със срок над 20 години се прави още една промяна, наложена от практиката. Сегашният 10-годишен срок за вписване на ипотеките, залегнал в Закона за задълженията и договорите, се увеличава двойно. С удължаването на срока ще се избегне нуждата от ново вписване на договора след изтичането на първите десет години от него. Това ще облекчи както банките, които правят административни разходи за повторната обработка на документи, така и клиентите, които ще спестят време и нотариални такси за повторно регистриране на ипотеките в службите по вписванията. В проектозакона обаче е посочено, че промяната няма да засегне вече вписаните ипотеки.
Източник: Дневник