Енергийният сертификат – необходимост, която добавя стойност
Само лицензираните в Агенцията за енергийна ефективност фирми могат да издават документа
Като част от устойчивото развитие енергийната ефективност на сградите се превръща в новата движеща сила за пазара на имоти. Но макар и малко по-късно спрямо други европейски държави и в България инвеститори, строители и архитекти започват да осъзнават важността и значението на енергоефективното строителство. Като неизменна част от него обследването, паспортизацията и сертифицирането на сградите не са новост, но в България като че ли едва напоследък започват да добиват все по-голямо значение. На дневен ред идват редица документи, мерки и нормативи, които трябва да бъдат изисквани и спазвани от изпълнители и собственици, но и които се явяват "етикет" на сградата. А това е доказателство, че тя изпълнява всички необходими норми, наложени от закона, но и че е пример за устойчиво и енергоефективно строителство.
Енергиен паспорт и енергиен сертификат
Енергийният паспорт и енергийният сертификат са два отделни и различни един от друг документа, обясняват експерти, занимаващи се с обследване на сгради. По своята същност eнергийният паспорт е самостоятелен документ и в него е концентрирана информация за актуалното техническо състояние на сградата, в т.ч. енергийните системи, ограждащите елементи, енергийните характеристики, описание на инсталациите и оценка на състоянието. Тази информация е получена вследствие на оценка и сравнение на нормативните и проектните показатели на изпълнената сграда чрез използването на методиката за извършване на обследвания за енергийна ефективност. За разлика от сертификата, който се явява удостоверение за качество по отношение на интегрираната енергийна характеристика на сградата, в енергийния паспорт могат да се вписват препоръки и мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградата. При нови сгради при въвеждането им в експлоатация се изготвя технически паспорт, част от който е енергийният паспорт. Този паспорт се съставя на база проектна документация и констатиране на реално изпълнените от страна на инвеститора ограждащи елементи, инсталации и системи. Той има за цел оценяване и установяване на съответствието на енергийните характеристики на сградите с нормативните изисквания за енергийна ефективност. "Според Наредба No5, чл. 19 за нови сгради, енергийният паспорт се издава от строителния надзор, на база проект - от главния проектант, а за пета категория строежи - от техническия ръководител", обясни Валентина Узунова, управител на "Ена Оптима" - фирма сертифицирана за енергийно обследване. Инвеститорът може обаче да назначи фирма подизпълнител, която да направи необходимото обследване. "За съжаление установяваме много грешно издадени паспорти, а това ще създаде проблеми в бъдеще и на инвеститора, и на собствениците. Това идва и от непознаване на метода на изчисление на енергийните характеристики и от затваряне на очите пред реалните факти", допълва тя. Преди издаване на акт 16 следва издаване на нов енергиен паспорт, като там обследването се прави на база реално изпълнение. Задължителна част от него е докладът с предписания, който всяка фирма, извършваща обследването, трябва да издаде. В тях се съдържа подробно описание на отделните изследвани компоненти и техните показания.
Класификацията на сградите става в зависимост от съответния клас на енергопотребление – от клас А (високоефективен) до клас G (нискоефективен). Съгласно нормативната уредба всеки собственик на сграда трябва да изисква този енергиен паспорт.
През 2006 г. беше приета директива 2002/91/ЕС, според която всички страни от Европейския съюз трябва задължително да прилагат енергийното сертифициране. Понастоящем в България директивата се прилага задължително за публични сгради с полезна разгъната площ над 1000 кв.м. Скоро обаче предстоят промени, според които задължението ще бъде валидно и за обществени сгради с площ от 250 кв.м.
"Законът за енергийната ефективност предвижда собствениците на нови сгради да получат сертификат не по-рано от три години и не по-късно от шест от въвеждането им в експлоатация", обясни Виолета Ангелиева от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
"В стария закон за сгради, които се реконструират, изисквахме задължително технически паспорт, но по новия закон се издава направо сертификат. И точно тук е разделната граница в нововъведени сгради и сградите в експлоатация", добави тя.
Процес на сертифициране
Редът за извършване на обследване за енергийна ефективност на енергийни потребители се определя в Наредба No РД 16-294 от 01.01.2008 г. за обследване за енергийна ефективност. Според нея енергийният потребител възлага извършването на обследването, което започва след сключване на договор за възлагане между него и експертни лица, вписани в публичния регистър на Агенцията по енергийна ефективност (АЕЕ).
"По закон е написано, че инвеститорът трябва да поръча като възложител сертифицирането на сградата. Тогава се прави подмяна на енергийните паспорти със сертификатите. На сертифициращата фирма той трябва да представи проекта на сградата, сертификати за произход на материалите, доклад за първоначално извършеното енергийно обследване, самия енергиен паспорт, за да се провери дали е правилно съставен, данни за изминалото енергопотребление. В зависмост от това изследване се разбира дали сградата отговаря на класа или трябва да се изпълнят мерки за енергийна ефективност. Ако се установи неправилно изпълнение на енергийния паспорт или неверни данни, фирмите, които извършват сертифицирането, трябва да сезират АЕЕ , която от своя страна да сезира отговорните институции", обясни Узунова.
Сертификат на нова сграда се издава три години след въвеждането й в експлоатация. Тогава са минали вече два отоплителни и охлаждащи сезона и изчисленията се провеждат на база реално енергопотребление. Сгради, класифицирани по паспорт с клас В или С, получават сертификат категория А. Ако по паспорт са в клас D, тогава се сертифицират с категория В. Ако разходът на енергия е по-голям от заложения по предварителни данни, се правят препоръки какви енергоспестяващи мерки трябва да бъдат приложени в срок от 3 години.
Според ЗЕЕ при определяне на енергийните им характеристики сградите се разглеждат като интегрирани системи, в които разходът на енергия е резултат на съвместното влияние на няколко основни компонента - сградните ограждащи конструкции и елементи, системите за поддържане на параметрите на микроклимата, вътрешните източници на топлина, обитателите, микроклимата и климатичните условия.
Сертификатът се съставя в два оригинални екземпляра - един за собственика на сградата и един за лицето, издало сертификата. В 14-дневен срок от датата на издаване собственикът на сградата трябва да представи копие от него в АЕЕ и компетентните органи по Наредба №5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите. Сертификатите трябва да се поставят на видно място в сградите.
Добавена стойност
Идеята за сертифициране на сградата трябва да бъде заложена още в проекта на дадения обект, коментират специалисти. Такъв е примерът с вилното селище "Санта Марина", което притежава сертификат клас А за енергийна ефективност. Според арх. Николай Николов от значение са правилният подбор на качествени материали, следенето за тяхното приложение и контролът на целия процес. Точно тук идва и големият проблем, че у много хора липсва познание и се правят компромиси за сметка на качеството. "Купувачите започват да обръщат все повече внимание на това, интересуват се в детайли какво получават", казва той. "Освен това подобен сертификат повишава стойността на проекта." Според експертите, правили обследване на селището, с предприетите мерки ефективността при отопление и охлаждане се е повишила с 40%.
"Енергийният сертификат дава информация в какво жилище живея, познавам качеството му", изтъква Валентина Узунова. Според нея голям проблем, който стои пред хората, е неинформираността за енергийните обследвания, неправилно прилагане на законите и безотговорността на някои институции.
Източник: Строителство.инфо
Автор: Петя Ралчева