Германският сертификат за устойчиво строителство

Германската сертификационна система за устойчиво строителство е разрaботена от Германския съвет за устойчиво строителство (DGNB) и Министерството на транспорта през 2008 г. Засега тази система е прилагана при оценяването на офиси и административни сгради, но много скоро сертификатът ще може да обхване всички типове сгради.
DGNB се фокусира върху устойчивото строителство на сгради, които имат благоприятно въздействие върху околната среда, спомагат за запазване на природните ресурси и се вписват хармонично в социалната и културната среда на техните обитатели. Устойчивите сгради според сертификата трябва да водят до по-малко оперативни разходи.

Категоризация
DGNB категоризира сградите по шест параметъра на устойвото строителство:
- екология
- икономичност
- функция и социално-културен аспект
- инженеринг
- процеси
- местоположение на сградата (оценява се отделно от останалите като резултатът не влиза в общия).

Към всеки от тези параметри работят няколко критерия, по които става същинското оценяване. Всеки критерий може да донесе максимум 10 точки. След това всички критерии преминават оценка за релевантност (от 0 до 3 точки), тъй като различните критерии са повече или по-малко релевантни и значими за съответния проект. При изчисленията се ползва матрица, която представя крайния резултат в процентни стойности. Така степента на съответствие с изискванията на сертификата за устойчиво строителство е представена в три варианта. Присъденият документ може да бъде:
- златен сертификат – за него са необходими минимум 89%
- сребърен – поне 65%
- бронзов 50%.

Параметрите и какво включват те
٭ Екология
- редуциране на веществата, които водят до парников ефект – съблюдава се използването строителни материали и конструкции
- запазване на озоновия слой – намаляването на вредните емисии
- намаляване на токсичните газове – азотни окиси, въглеводородни съединения и др.
- намаляване на окисляването - редуциране на веществата, водещи до появата на киселинни дъждове
- благоприятстване наличието на хранителни и минерални вещества във водоемите и почвата
- редуциране на рисковете за средата – внимателен избор на строителни материали, които по време на функционирането на сградата да са в хармония с местните почва и въздух
- озеленяване
- използването на материали, които не се нагряват
- минималното използването на невъзобновяеми естествени енергийни източници (черни и кафяви въглища, петрол, природен газ и уран) и стимулиране употребата на възобновяеми енергийни ресурси – биомаса, геотермална енергия, водни и въздушни енергийни източници, слънчева енергия
- намалената употреба на питейна вода, която да бъде заменена от дъждовна при системите за почистване на тоалетни например.

٭ Икономичност
- разходите, свързани с функционирането на една сграда, минимализиране на текущите разходи за собствениците и наемателите
- ефективно разпределение на площите и приспособимостта им към променящите се нужди на обитателите на сградите.

٭ Социално-културният фактор и функционалността на сградата
- топлинен комфорт през зимата и лятото (качеството на въздуха, относителна влажност, температурата в сградата)
- добрата хигиена
- акустичният и визуалният комфорт (доброто осветяване на сградата, поставянето на допълнителни тела според индивидуалните нужди на обитателите)
- дизайнът на покривите – озеленяване, слънчеви панели или да се свързват със заобикалящата ги среда посредством избора на материал, или цвят за покрива
- сигурност - изследването на фактори, които улесняват редуцирането на евентуални аварии и нещастни случаи
- осигуряването на обществен достъп до сградите – безпрепятствен достъп до обекта на хора с двигателни нарушения
- да се променя според изисквания на обитателите и - пространствената структура, наличието на модулни структури, разположение на отоплението, водоснабдяването, електроснабдяването и пр. - условията за велосипедистите и паркоместата, начина на подредба и наличието на душове и съблекални за ползващите този тип транспорт
- експресивността на сградите
- индивидуалният подход към създаването им
- тяхната идентичност чрез критерия "изкуство в архитектурата".

٭ Техническо качество
- защита от пожар
- шумоизолация
- устойчивост на сградата на влага
- качеството на обвивката на зданието (наличието на топлинни мостове, формирането на конденз, вентилация)
- възможността за лесно почистване и поддръжка.

٭ Процес
- качеството на предварителния проект
- цялостното планиране
- концепции за енерго- и водоснабдяване
- предпоставки за оптимално използване на сградата
- доколко е отговорен предприемачът по време на строителните дейности на сградата - в процеса на строеж обектът трябва да произвежда възможно най-малко количество отпадъци, шум, прах, почвата и водите да са защитени от опасните материали,
- компетентността на изпълнителите по проектите.

٭ Местоположението (то не влиза в оформянето на крайния резултат, според който се присъжда един от трите сертификата, но все пак се прави и такава оценка)
- качеството на местоположението (има ли предпоставка за появата на различни природни бедствия, качеството на въздуха, наличието на електромагнитни полета и радиоактивни газове от почвата)
- състоянието на мястото, където се намира, върху което е разположена сградата, е също важно, дали кварталът в който се намира, е чист и поддържан
- ниво на престъпност в региона
- достъп до различните видове обществен транспорт
- наличието на велоалеи
- близост на сградата до места за отдих, спорт, медицинско обслужване, административни сгради и паркове.
Идеята за оценяване на устойчивите сгради почива върху цялостното проектиране, което на ранен етап определя целите на строителството на даден обект. По този начин сградите могат да бъдат проектирани според модерните технологии. Сертификатът е средство, чрез което може да се докаже високото качество на проекта, за което предприемачите претендират.

Източник: Строителство.инфо