Българският език чезне от табелките
„Българският език чезне от табелките" е водещото заглавие на „Труд". Sweet house Papaya (Сладка къща Папая). Arhidea design centre furniture (Архидея център за мебелен дизайн), Foot comfort (Удобство за краката), Color home (Цветен дом), Manolo shop (Магазинът на Маноло). Това са малка част от надписи на сладкарница, рекламна агенция и магазини. Информационните табели на английски език или не много ясни надписи на латиница заливат цяла София, а и по-големите градове.
По столичните булеварди "Витоша", "Хр. Ботев", "Княгиня Мария Луиза" и "Цариградско шосе" те са на всяка крачка. Сред тях надписите на български се губят. Дори на сградата на Националната библиотека има надпис Once upon a time ("Имало едно време"), който указва пътя към едноименното заведение в приземния етаж на библиотеката.
Чуждоземен турист би останал с впечатлението, че е в британска колония. В същото време Столичната община (както и тези в страната - виж по-долу) има наредби, които изрично изискват надписите да бъдат на български език, а вторият, ако е нужно, на латиница. Забранено е да имаш надпис на ресторанта или фирмата си само на чужд език.
"Прекалената употреба на английски език може би е и криворазбрана цивилизация. От друга страна в момента той е лингва франка (б. р. - разнороден език, използван от хора, които владеят различни речи, за да се разбират) на света. Всеки, който използва думи и изрази от него, се смята за по-комуникативен спрямо останалите", коментира ръководителката на катедра "Български език" в Софийския университет доц. Гергана Дачева.
Според езиковедите основният проблем и причина за масовото навлизане на този тип табелки е, че българският език не се смята от обществото за някаква ценност. Ето защо нормативните документи, които го защитават, реално не се спазват. Такъв например е Търговският закон, според който бизнесмените трябва да изписват фирмите си задължително на български. Допустимо е да има и надпис на чужд език, но като втори или ако е световноизвестна марка.
При нарушение на нормативните разпореди кметовете са задължени да налагат глоби и наказателни актове - до 50 лева. От началото на годината в София няма нито един санкциониран, признаха пред "Труд" от Столичния инспекторат. Иначе проверки за рекламните и информационните табели и съоръжения в града се правят непрекъснато, но се следи дали са монтирани по правилата или не. На практика излиза, че никой не контролира спазването нито на закона, нито на общинските наредби.
Специалисти по реклама оправдават прекомерната употреба на английски език с целта на търговците да спечелят по-голям кръг от потребители. В полза на техните аргументи е изследването на доц. Дачева. "По-популярните английски изрази се разбират от 70% от младите на възраст до 30 години и от 60% от хората от 30 до 50 г. Възрастните над 55 се справят по-трудно. От тях едва 10% разбират чуждоезиковите послания", твърди тя.
Обясненията за връзката между английските надписи, модерните правила за ориентиране на рекламата към целеви групи и приемливото ниво на познаване на чужди езици на българите обаче не дава яснота защо се пишат кухи наредби.
"Ситуацията няма да се промени със закон. Езикът е стихийно регулираща се система. Има връзка със самочувствието на българина. Пример в това отношение е Франция. Всичко там е на френски език. Дори няма дублиране на надписите, както е у нас или в Гърция. Французите смятат, че щом някой е отишъл в страната им, трябва да може да се ориентира. Имигрантите говорят на френски, а не на родния си език, което за французите е престижно. Докато българите явно не се гордеят с езика си", коментира доц. Дачева. Според езиковедите трябва да се промени и психологическата нагласа на хората, за да обичат и държат на езика си. Те са категорично против приемането на още един неработещ закон, каквито предложения имаше в Народното събрание преди няколко месеца.
Източник: money.bg
(29.08.2012)