Александровска гробница
В околностите и пределите на Хасково има запазени следи от много праисторически, тракийски, трако-римски, късноантични и средновековни селища. През декември 2000 г. в могилата “Рошавата чука” до с. Александрово, екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов (1943-2008), прави едно от най-значимите открития в българската археология.
Прониквайки през направения от иманярите отвор, учените попадат в тракийска гробница от IV в.пр.Хр. с невероятно добре запазени стенописи. Още първия оглед показва, че художествената украса е уникална, без паралел сред откритите до сега съоръжения от подобен тип. Впечатляваща е и архитектурата на гробницата, която по своите размери си съперничи с най-монументалните такива по нашите земи. Могилата се намира в непосредствена близост до селото и се откроява на фона на околността като красиво възвишение. Височината на могилния насип е около 15 м‚ а диаметърът му надхвърля 70 м. От източната му периферия започва коридор с дължина повече от четиринадесет метра, който преминава последователно в правоъгълно и кръгло помещение.
Постройката е играла ролята на хероон (храм-мавзолей). Малката височина на коридора и двата входа е налагала посетителят да мине през тях ниско приведен, озовавайки се в свят от цветове и фигури, растителни и геометрични мотиви, изображения на пешаци и конници, домашни и диви животни. Те са изпълнени неочаквано реалистично, имат изключителна научна, художествена и изворова стойност, и въздействат по неподражаем начин.
В гробницата от Александрово са изписани два фриза. В горния фриз са изобразени ловни сцени (лов на глигани и на елени), а в долния — пир. И двете сцени вероятно се отнасят към отвъдния свят, обикновено пресъздаван в гробниците. Известно е, че в представите за отвъдното на аристократическото учение на траките съществуват идеи за „вечния лов“ и „вечно пируване и пиянство“, в които обожествените герои прекарват безвремето си. Стенописите са важен извор за тракийското царско облекло, за украсата на царските ездитни коне и за царските инсигнии. Интересна е една гола мъжка фигура, замахнала с двойна брадва (царска инсигния) — вероятно това е изображение на митичен герой-прародител. Отново срещу входа, в камерата над сцената с погребалното угощение, с остър предмет е врязано изображение на млад мъж в профил наляво. Отгоре над портрета има надпис с гръцки букви, разчетен от проф. Герасимова като КОДЗИМАСЕС ХРЕСТОС. Според нея първата дума е лично име от тракийски произход, а втората - прозвище, което означава способен, умел, можещ и др. Така надписът може да се тълкува като КОДЗИМАСЕС МАЙСТОРА.
През май 2009 г., в непосредствена близост, отваря врати Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“, в който е разположено точно копие на намиращата се в непосредствена близост Александровска гробница (недостъпна иначе за посетители). Културното наследство на траките в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата от периода на късно желязната епоха (VІ–І в.пр.Хр.). Посетителите могат да се запознаят и с най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица. Тук може да бъде видяно златно съкровище, датирано около IV в.пр.Хр. Накитите, аналогични на предметите от Варненския некропол, са най-старото обработено злато в света.
Сред най-ярките експонати в музея безспорно са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации (IV в. пр. Хр.). Заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от с. Хотница те са най-старото обработено злато в света.
От 2011 г. Александровската гробница е част от Стоте национални туристически обекта на България.
В момента тече процедура за включване на Александровската гробница в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Източници и снимки: www.alexandrovo.com; bg.wikipedia.org; www.haskovo.com
Градска градина "Алжир"
Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".
Виж на картата
яз. Жребчево
Язовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.
Виж на картата
Патриаршески манастир "Света Троица"
На 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.
Биосферен резерват Чупрене
Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
Виж на картата
Водопад "Сини вир"
"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.
Виж на картата
Залив и резерват Болата
Болата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.
Виж на картата
Пещера Водните дупки
Пещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.
Виж на картата
Алботински скален манастир
А̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.
Виж на картата
Узана - географският център на България
Узана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…
Червеница - геоложкият феномен над с.Кунино
Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.
Виж на картата
Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"
Лопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста. Той е действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.
Виж на картата
Музей на солта
Единственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие
Виж на картата
Резерват Тауклиман
Природният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.
Базилика "Света София" - гр. София
Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II - IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика.
Виж на картата
Средновековна крепост "Моняк"
Крепост "Моняк" е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите край село Широко поле, област Кърджали
Виж на картата
Вакарелски манастир "Св. Петка"
Вакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.
Виж на картата
Пещера "Утробата"
Уникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали
Виж на картата
Скален комплекс "Глухите камъни"
Мегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.
Виж на картата
Крепост Кривус
Средновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали
Виж на картата
Лъджански манастир "Св. св. Константин и Елена"
Лъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа
Виж на картата