Средновековна крепост Устра- Родопският Царевец
Средновековната крепост Устра е разположена на висок връх (1114 м), върху продълговат скален рид, носещ същото наименование, близо до село Устрен в община Джебел, област Кърджали.
Отстои на около 9 км в посока югозапад от Джебел, на 30 км в същата посока от Кърджали, на 23 км североизточно от Златоград и на около 270 км в посока югоизток от столицата София.
история
Крепостта е строена през Средновековието (X в.), за да бъде охраняван минаващия от там търговски път и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. По археологически данни най-ранната ѝ датировка е управлението на Константин VII Порфирогенет - (913 - 959 г.). По това време българският цар Симеон I вероятно завзема крепостта, но след това я преотстъпва на Византия и е обявен за "василеопатор" - тоест висш настойник на византийския император, който се жени за една от дъщерите му.
Последвалото разтрогване на договора от Зоя - майката на императора, скоро води до съкрушителната загуба на византийците в битката при Ахелой в 917 г. Въпреки всичко, след смъртта на Симеон в 927 г., крепостта трайно остава във византийски ръце, макар през зрелия феодализъм и Втората българска държава XII - XIV век да има косвени сведения, че е била превзета от Иван Асен II.
архитектура
Крепостта заема площ от 1.29 дка, от които северната и северозападната част са заети от отвесни скали. Крепостната стена има П-образна форма. Тя е дълга 113 м, като е дебела в основата около 3 м, в горния край около 2 м, а крепостната стена в момента на места е висока до 8 м. Лицето на стената е направено от добре обработени камъни, споени с бял хоросан, а вътрешността й е запълнена с ломени камъни, поляти обилно с бял хоросан. Отбранителните възможности на стената са подсилени с три кули- една полукръгла и две правоъгълни. Те са били триетажни. Подземният или първият етаж на кулите е служил за водохранилище. Изкачването в кулите е било осъществявано от вътрешни каменни стълби, от които са запазени части в две кули.
Входът на крепостта се е намирал в най-източната част. От него са съхранени 7 стъпала, издълбани в скалата. Запазени са основи на помещението, служило за живеене на охраната на входа. Вратата вероятно се е движела вертикално. Влизащият в крепостта е трябвало да обходи цялото пространство извън стената и кулите.
Първите организирани разкопки са проведени в периода 1971 - 1973 г. под ръководството на проф. Стамен Михайлов. Откритите предмети доказват интензивен живот в периода XIII – XIV век. Писмени сведения за крепостта дава Георги Акрополит в своите "Анали" (XIII в.). При направените археологически проучвания са открити множество метални предмети (железни стрели, части от шлем, бронзови и сребърни кръстчета), глинени съдове, медни монети и др.
транспорт
До крепостта може да се стигне чрез подходи от село Лебед или от село Устрен. Пътят през село Лебед е по-лесен за изкачване, но по-труден за откриване. Ако изберете втория път, трябва да поемете по автомобилния път от Устрен към Златоград. На около 4 км е отбивката, с която започва планинска пътека около 2 км, водеща към крепостта. На около половината път от нея е разклонението за хижа „Устра“.
настаняване
В непосредствена близост до крепостта се намира едноименната хижа, която работи целогодишно и разполага с 35 места за настаняване, туристическа кухня, столова и лавка.
Източници: http://bg.guide-bulgaria.com, http://bg.wikipedia.org, http://www.rhodopes-gallery.com, http://www.bulgariancastles.com
Снимки: http://bulgariatravel.org/, http://ivoso.blog.bg
Градска градина "Алжир"
Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".
Виж на картата
яз. Жребчево
Язовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.
Виж на картата
Патриаршески манастир "Света Троица"
На 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.
Биосферен резерват Чупрене
Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
Виж на картата
Водопад "Сини вир"
"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.
Виж на картата
Залив и резерват Болата
Болата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.
Виж на картата
Пещера Водните дупки
Пещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.
Виж на картата
Алботински скален манастир
А̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.
Виж на картата
Узана - географският център на България
Узана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…
Червеница - геоложкият феномен над с.Кунино
Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.
Виж на картата
Музей на солта
Единственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие
Виж на картата
Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"
Лопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста. Той е действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.
Виж на картата
Резерват Тауклиман
Природният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.
Базилика "Света София" - гр. София
Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II - IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика.
Виж на картата
Средновековна крепост "Моняк"
Крепост "Моняк" е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите край село Широко поле, област Кърджали
Виж на картата
Вакарелски манастир "Св. Петка"
Вакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.
Виж на картата
Пещера "Утробата"
Уникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали
Виж на картата
Скален комплекс "Глухите камъни"
Мегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.
Виж на картата
Крепост Кривус
Средновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали
Виж на картата
Лъджански манастир "Св. св. Константин и Елена"
Лъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа
Виж на картата