Археологическата забележителност "Светилището на Орфей" се намира в местността Кая башъ /в превод от турски - Каменна глава/, намираща се край село Татул в община Момчилград, област Кърджали. Отстои на 13 км североизточно от Момчилград, на 28 км югоизточно от областния център Кърджали и на около 269 км в същата посока от столицата София.
Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост. Централното и най-високо място на скалния връх се заема от гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден, издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност.
Светилището е започнато в края на Бронзовата епоха. Археолозите смятат, че още преди 3500 години канарата край Татул е била почитана като хероон – светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар.
Освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества този паметник е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в определени дни от годината - в деня на зимното слънцестоене, например, когато при изгрева си Слънцето е попадало в центъра на един специален скален процеп.
За това подсказва формата на най-високата част от мегалита – вдълбан полукръг наподобяващ изгряващо слънце. Най-особеното тук е, че този своеобразен саркофаг е насочен точно към Слънцето в дните на равноденствие. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи.
В светилището са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха, където има "саркофаг" с дължина 170 см, около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва. Известно е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ. Така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев (или залез).
Хипотезата, че тази гробница е била светилище на самия Орфей, е изказана още през миналия век. И до ден днешен, обаче това не е било доказано със сигурност.
Факт е, че при светилището е открита статуетка на гол бог, мъж, изправен и подпрян с едната си ръка на лира, а с другата ръка държащ плектрон - нещо като перо, с което се свири. Статуетката е датирана от II - III век - римска епоха и би могла да изобразява самия Орфей, но е възможно да е и на Аполон /древногръцки бог/. Част от находките на учените са и керамичен жезъл на жрец, запазено глинено кандилце с красиви орнаменти, прешлен за вретено, тежест за вертикален стан във форма на пирамида.
Орфеевото светилище е било известно в цял свят както преди, така и след Христа. Новодошлите римляни почитат старите богове и герои, като съхраняват и благоустройват култовите места. Те поправят разрушените при междуособиците в началото на новата ера участъци и строят нови сгради. Така се получава завършен храмов комплекс, представляващ най-добре проученият хероон по нашите земи. При приемането на християнството в Родопите в края на IV в. богатият комплекс е преустроен в светско имение. Така той съществува чак до ХI-ХII в., когато става собственост на известната византийска фамилия на Палеолозите и днес се превръща в една от най-забележителните архитектурни находки на съвремието ни.
ТРАНСПОРТ И НАСТАНЯВАНЕ
До село Татул се достига по асфалтов път с автомобил. До "Светилището на Орфей" може да се достигне като се тръгне от центъра на село Татул, където има табела, указваща пътя към тракийския храм. Направен е и малък паркинг. Върви се по пътека между самите къщи на селото. Пътеката постепенно се превръща в тясна горска пътечка. След около 10 минути ходене се стига до светилището.
Град Момчилград предлага чудесни условия за настаняване. На разположение на туристите са няколко хотела, къщи за гости, заведения за хранене и забавление.
Източници: http://setlans.wordpress.com, http://www.journey.bg, http://www.bulgariancastles.com
Снимки: http://bulgariatravel.org, http://www.panoramio.com/
Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".
Виж на картатаЯзовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.
Виж на картатаНа 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.
Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
Виж на картата"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.
Виж на картатаБолата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.
Виж на картатаПещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.
Виж на картатаА̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.
Виж на картатаУзана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…
Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.
Виж на картатаЕдинственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие
Виж на картатаЛопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста. Той е действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.
Виж на картатаПриродният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.
Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II - IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика.
Виж на картатаКрепост "Моняк" е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите край село Широко поле, област Кърджали
Виж на картатаВакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.
Виж на картатаУникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали
Виж на картатаМегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.
Виж на картатаСредновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали
Виж на картатаЛъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа
Виж на картата