Крепост "Траянови врата"

Българските забележителности
Местонахождение:  област София
Виж на картата

Местонахождение: Крепостта "Траянови врата" е разположена в Средна гора. Отстои на 15 км от гр. Костенец, на 16 км от гр. Ихтиман и на 70 км от столицата - гр. София.

Траянови врата е исторически проход, който днес представлява тунел на автомагистрала „Тракия”. Проходът е наречен така по името на римския император Траян, с когото историята свързва съществувалата крепост там. Крепостта е известна също и като „Щипон”.

Крепостта "Траянови врата" е открита при археологически разкопки през 1985 - 1986 г. от проф. Димитрина Джонова. Регионът е бил населяван още през Бронзовата и Желязната епоха, бил е кръстопът на много култури и цивилизации. Поради тази причина настоящият й вид се състои от разнородни елементи, строени през различни епохи.

Първите й обитатели през I-то хилядолетие пр. Хр. били тракийските племена беси. Траките са наричали прохода "Суки", известен още от V в. пр.Хр., когато през него е минал военният поход на тракийския цар Ситалк. В края на I и началото на II в. сл. Хр. територията принадлежи към Римската провинция Сердика. Проходът е свързвал Рим с най-източните части на империята като част от съвременния маршрут Белград - Ниш - София - Траянови врата - Пловдив - Одрин - Истанбул.

Датата на построяването на крепостта е неизвестна, първите писмени сведения за нея датират от III век сл. Хр., когато крепостта е предпазвала римляните от варварски нашествия. През 831 - 836, българският княз Маламир присъединява региона към България и той се превръща в стратегически търговски път за страната. Самата крепост заема много важно място в историята на България. На 17 август 986г. в тази крепост бъдещия цар Самуил, предвождащ българската армия унищожил в сражение нахлулата в България византийска конница от 30000 души, предвождана от император Василий II.

При откриването й, по време на разкопките на проф. Джонова, крепостта представлява впечатляваща гледка. Съоръжението е естествено защитено, построено върху възвишение, заобиколено от гора и река. Единствената му открита северозападна страна е била защитена от двете заплашително врязани островърхи кули. Сградата е изглеждала застрашително поради огромните си размери - 40 метра ширина и 90 метра дължина.

Крепостта "Траянови врата" се състои от гарнизон, три вътрешни кули и две островърхи кули, които се намират на западната страна, уникално водно съоръжение - тунел дълъг 60 крачки, отвеждащ до подземен извор. Тунелът се намира на северната стена, като от вътрешната страна на крепостта е добре запазен, но извън крепостната стена е напълно разрушен. Огромната арка на римската порта, висока около 18 метра, е била запазена до 19 век. В страната няма аналог с друга такава постройка. Формата на кулите - с остри върхове и арковидни входове ги прави уникални за България и дори за Балканския полуостров.

Крепостта е археологически паметник на културата от национално значение. Местността "Траянова крепост" е включена в Националния регистър на защитените територии и е категоризирана като "историческо място". Днес могат да бъдат видени останките от укреплението и 18-метровата арка на римската порта.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА НАСТАНЯВАНЕ:

На около 10 км път с кола е гр. Момин проход, където туристите могат да отседнат в хотел или къща за гости. На 30 км от "Траянови врата" отстоят к.к. Боровец и в гр. Велинград, където има множество хотели и СПА-центрове.

ТРАНСПОРТ:

До крепостта се достига след отбивка от магистрала Тракия при гр. Костенец и се продължава 15 км в планината. Пътувайки по трети клас път се стига до паметника, издигнат в чест на 1000-годишнината от победата на Cамуиловите войски над византийските нашественици, а по-малко от километър нагоре се достига до крепостта „Траянови врата”.

Източници: bg.wikipedia.orgbulgariaturism.blogspot.comkostenets-tourism.comrazhodka.bg 
Снимки: интернет



Градска градина "Алжир"

Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".

Виж на картата

яз. Жребчево

Язовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.

Виж на картата

Патриаршески манастир "Света Троица"

На 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.

Биосферен резерват Чупрене

Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

Виж на картата

Водопад "Сини вир"

"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.

Виж на картата

Залив и резерват Болата

Болата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.

Виж на картата

Пещера Водните дупки

Пещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.

Виж на картата

Алботински скален манастир

А̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.

Виж на картата

Узана - географският център на България

Узана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…

Червеница - геоложкият феномен над с.Кунино

Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.

Виж на картата

Музей на солта

Единственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие

Виж на картата

Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"

Лопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста. Той е действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

Виж на картата

Резерват Тауклиман

Природният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.

Базилика "Света София" - гр. София

Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II - IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика.

Виж на картата

Средновековна крепост "Моняк"

Крепост "Моняк" е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите край село Широко поле, област Кърджали

Виж на картата

Вакарелски манастир "Св. Петка"

Вакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.

Виж на картата

Пещера "Утробата"

Уникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали

Виж на картата

Скален комплекс "Глухите камъни"

Мегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.

Виж на картата

Крепост Кривус

Средновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали

Виж на картата

Лъджански манастир "Св. св. Константин и Елена"

Лъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа

Виж на картата