Резерват Батова

Местоположение и особености

Батова се разполага в Североизточна България, северно от Варна и обхваща поречието на река Батова и по-голямата част от Франгенското плато, включително бреговата ивица от Албена до Златни пясъци и прилежащата и плитката морска акватория. Резерватът е разполоожен в лонгозна гора по долнто течение на р. Батова. Създаден е през 1962 г. върху площ от 198 ха. Това е най-северно разположената в Европа лонгозна растителност. На север граничи със селата Соколник, Одърци, Храброво, Ляхово и Оброчище, на изток с черноморското крайбрежие южно от курорт Албена до Златни пясъци. От Златни пясъци на югозапад границата преминава по ръба на платото северно от село Каменар, и кварталите на град Варна – Виница, Владиславово и Аксаково. При село Изворско върви на север през Новаково и Дебрене до Соколник. В границите на мястото се срещат няколко типа местообитания, от които с най-голяма площ са горските – широколистни гори от цер /Quercus cerris/, благун /Q. frainetto/ и обикновен габър /Carpinus betulus/ и обработваемите площи. Останалата част от територията е заета от открити тревни пространства, обрасли на някои места с храстова растителност, пасища, ливади, овощни градини и лозя. Последните са разположени около селищата. В района на устието на река Батова е разположен резерват Балтата, съхраняващ естествена лонгозна гора и блатни и мочурни хигрофитни формации. Лонгозната гора е основно от полски ясен /Fraxinus oxycarpa/, полски бряст /Ulmus minor/, дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflora/, полски клен /Acer campestrе/ и черна елша /Alnus glutinosa/ с подлес от глог /Crataegus monogyna/, обикновен дрян /Cornus mas/ и кучешки дрян /Cornus sanguinea/, в комбинация с мезофилна и хигрофитна тревна растителност (Бондев, 1991). Типични за гората са лианите и увивните растения като повет /Clematis vitalba/, скрипка /Smilax exelsa/, гърбач /Periploca graeca/ и др.

Птици

Батова представлява комплекс с различни по характер местообитания, които са характерни както за типични горски видове, така и за водолюбиви птици и птици, обитаващи земеделски площи. В района са установени са 184 вида птици, от които 50 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 80 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 49 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 70 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 62 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Най-важната характеристика на мястото е неговото географско положение на западно-черноморския прелетен път Via Ponticа. Над долината на река Батова се събират три потока от мигриращи птици, идващи от Добруджа – от вътрешнотта на добруджанското плато, тези които следват естестено бреговата ивица и при птиците, които при нос Калиакра летят директно през морето към Балтата. През Батова преминава най-концентрирания поток от мигиращи щъркели и пеликани в Североизточна България, като в долината между Добруджанското и Франгенското плато те набират височина, а над самото плато летят ниско. Поради значението си за над 30 вида мигриращи реещи се птици Батова е определено като място с тесен фронт на миграция от световно значение. 11% от мигриращите птици летят на не повече от 150 м. над земята и 35% летят на височина от 160 до 500 м. Тук са отчетени най-големи количества на мигриращи розови пеликани /Pelecanus onocrotalus/ и жерави /Grus grus/ по Северното Черноморие. По време на миграция грабливите птици редовно нощуват в горите на Батова. Крайбрежните части на мястото са от ключово значение за миграциите на значителни количества чайки буревестници /Larus canus/. Значителни количества водолюбиви птици презимуват в района на Батова, основно гъски /Anser albifrons/, които се задържат от декември до март. Те нощуват в морето и ежедневно прелитат над района за да се хранят в нивите във вътрешността, но често се хранят и в земеделските земи тук. Батова е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящите тук среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/ и полубеловрата мухоловка /Ficedula semitorquata/. В значителни количества в района гнездят още зеленият кълвач /Picus viridis/, сивата овесарка /Miliaria calandra/, черногърбото каменарче /Oenathe pleschanka/, късопръстата чучулига /Calandrella brachydactyla/, големият маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, ястребогушото коприварче /Sylvia nisoria/, градинската овесарка /Emberiza hortulana/ и др.

Законова защита

Само 4% от територията на Батова е поставена под законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. В границите попада един поддържан резерват – “Балтата”, който е обявен през 1962 г. с цел опазване на уникална лонгозна гора при устието на река Батова. Част от лонгозната гора, разположена западно от международния път е обавена за буферна зона на резервата. Най-голямата защитена територия в района е природния парк “Златни пясъци”, обявен през 1943 г. Целта му е да бъдат опазени растителни и животински видове и техните съобщества, както и характерни ландшафти. През 1998 г. паркът е определен за КОРИНЕ място, поради европейското си значение за опазването на редки и застрашени местообитания. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място.