Привлечени от величествените пейзажи, богатството и красотата на Балкана, от стари времена и до днес хората свързват съдбата си с планината, ползват нейните ресурси, търсят в лоното й отмора и прилив на нови сили. Паркът е любимо място за туристи и природолюбители. Магията на дивия свят привлича с магнетична сила всеки, който веднъж е почувствал вълшебната му сила.
- площ: 71 669,5 хектара
- дължина: 85 км.
- средна ширина: 10 км.
- най-висок връх: Ботев – 2376 м. надморска височина
- най-ниска точка: близо до Карлово, около 500 м. надморска височина
- горите покриват 44 000,8 хектара
- безлесната зона е 27 668, 7 хектара
- 70% от екосистемите са естествени
- има 9 резервата с обща площ 20 019 хектара (Боатин, Царичина, Козя Стена, Стенето, Стара Река, Северен Джендем, Джендема, Пеещи скали, Соколна).
Национален парк “Централен Балкан” е разположен в сърцето на България, в централните и най-високи части на Стара планина. Тук се опазват саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове, исторически паметници със световно значение за науката и културата.
По-голямата част от територията на Парка е покрита с вековни букови гори, смърч, ела, габър и горун. Установените в Парка видове висши растения са повече от половината флора на България. От тях 10 вида и 2 подвида се срещат само в Централен Балкан и никъде другаде в света. 166 вида са лечебните растения, 12 от тях са защитени по закон. Дивото богатство допълват 229 вида мъхове, 256 вида гъби, 188 вида водорасли. В тази част на Стара планина обитават 70% от безгръбначните и 62% от гръбначните животни в България. Птичият свят е представен от 224 вида, сред които такива, които отреждат на Парка статут на Орнитологично важно място в международен мащаб. Над 130 вида висши растения и животни, срещани в Централен Балкан, са вписани в българската и световна Червена книга.
Паркът обхваща и просторни билни поляни, верига от сурови върхове, от които 20 с височина над 2000 метра, скални стени, пропасти, пещери, дълбоки каньони и високи водопади. Централен Балкан е предпочитано място от туристи, природолюбители и естествоизпитатели.
Национален парк “Централен Балкан” е създаден, за да съхрани неповторимата дива природа на Средна Стара планина и свързаните с нея традиции и поминък на местното население. Държавата и обществеността гарантират опазването на това богатство чрез обявяването на Националния парк през 1991 г. и създаването на специализирана управленска структура – Дирекция, която е регионален орган на Министерството на околната среда и водите. За опазването на дивата природа Дирекцията работи съвместно с местни организации, доброволци и приятели на планината.
“Централен Балкан” е една от най-ценните и най-големите защитени територии в Европа – втора категория
според Международния съюз за защита на природата (IUCN). Паркът и 8 от резерватите в него са в Списъка на представителните защитени територии на ООН, а 4 от тях са част от световната мрежа биосферни резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.
През 2003 г. Национален парк Централен Балкан стана член на Европейската мрежа от национални паркове PAN Parks – международна оценка за неговата добре запазена и управлявана дива природа, а от 2004 г. носител на PAN Parks сертификат е и регионът на парка. Тези сертификати са знак, че защитената територия се опазва заради високата значимост на биоразнообразието в нея, но и заради ролята й за общественото развитие чрез устойчивия туризъм – източник на поминък за местните хора.
Национален парк “Централен Балкан” е един от най-предпочитаните райони за пешеходен туризъм в България.
Паркът позволява осъществяването на краткосрочен, еднодневен или неколкочасов излет. Разработени са специализирани маршрути – 10 маршрута за конен туризъм, 4 за велотуризъм, маршрути за наблюдение на птици, на растения, на едри бозайници, общопознавателни, културно-исторически, пещерняшки, фотолов, алпийски и ски-рали. Възможности за пренощуване в Парка предлагат съществуващите хижи, заслони и почивни бази. На територията на Централен Балкан са разположени 20 туристически хижи с общ капацитет от 1434 легла, които се стопанисват от Български туристически съюз. Освен това са изградени и 4 ведомствени бази с 264 легла и 3 туристически заслона с 40 легла – за ползване при лоши метеорологични условия. Повече информация за хижи и маршрути на территорията на парка можете да намерите на Българския планинарски сайт, който е посветен на Българските планини и има за цел да представи красотата на българската природа и възможностите за отдих сред нея.
При посещение в Парка не забравяйте:
Източници: http://www.bulgarian-mountains.com/
Фото: МИРЕЛА
Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".
Виж на картатаЯзовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.
Виж на картатаНа 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.
Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
Виж на картата"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.
Виж на картатаБолата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.
Виж на картатаПещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.
Виж на картатаА̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.
Виж на картатаУзана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…
Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.
Виж на картатаЛопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста. Той е действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.
Виж на картатаЕдинственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие
Виж на картатаПриродният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.
Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II - IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика.
Виж на картатаКрепост "Моняк" е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите край село Широко поле, област Кърджали
Виж на картатаВакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.
Виж на картатаУникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали
Виж на картатаМегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.
Виж на картатаСредновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали
Виж на картатаЛъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа
Виж на картата