Пещера Съева дупка
Необикновени природни феномени са пещерите. В тях човек може да се почувства като в приказка или да изпита най-страшния си кошмар. България е осеяна с пещери, но само някои от тях са пригодени за посещения. Една от перлите сред българските пещери е Съева дупка. Тя не е най-голямата, не е най-дългата, не е на две или три нива, но е сред най-красивите и “музикални” пещери.
Пътят до нея е лесен. От София се тръгва по магистралата за Варна. Когато стигнете Ябланица, продължавате още малко до разклона за път Е83. Нагоре е Луковит, а надясно - Велико Търново. Завивате по него и само след 5 км е с. Брестница. Голяма кафява табела в центьра на селото ориентира, че пещерата е само на 4 км от тук.
Гидът ни пръв влиза в земните недра, а ние го следваме в дълга редица. Еко-пътеката, изградена от бетон, е тясна. От двете й страни се разсипват познатите сталагмити и сталактити, с дължина от няколко сантиметра, до метър и половина - два. Напластени на десетки слоеве от капките вода, те наподобяват разтапяща се топка сладолед, потекла по вафлената фунийка.
Първата ни спирка е пред голям сталактон, за образуването на който са били нужни вероятно няколко столетия. Това е невероятно творение, създадено като че ли не на нашата земя. И действително, ние сме в царство на Хадес, на долната земя, според всички легенди и тук нещата изглеждат различно.
Много по-различно е всичко, когато напуснем тунела и се озовем в една от най-големите пещерни зали в България. Общата й височина е 60 метра. В сърцето й се издига огромен сталактон, съставен от стотици по-малки, подобно на готическа катедрала, с многобройни украшения и орнаменти. Това е краят на пещерата, но нейното разглеждане едва сега започва. Защото за разлика от другите пещери, които са галериен тип /преминава се от зала в зала, след което човек се връща/, тук тунелът е съвсем къс и само след няколко минути попадате в главната зала. Пътеката се извива по снагата му, между множество сталагмити и сталактити. После се спуска от другата му страна, излизайки пак в залата, но в противоположния й край. Изкачвайки се по т. нар. кучешки зъб на тиранозавъра, стигаме до Органът. Гидът ни удря с метална пръчка по надиплената му повърхност и дори съставя мелодия. Подобни “музикални инструменти” има на още няколко места в Съевата дупка.
Спускаме се по тесните мокри и хлъзгави стъпала. Отдясно се простира дълга вкаменелост, подобна на завеса, а отляво - същински замръзнал водопад в карамелен цвят. Срещу нас пък е Радостта на Венера - огромен фалос, с всички прилежащи му атрибути, скрит в малка ниша.
Продължаваме надолу и поемаме по бетонната пътека, извиваща в дъга, обратно към зала Космос. Около нас са сталагмити и сталактони, които сякаш "кипят" на вълни, извиращи от вътрешността и разливащи се по повърхността. Стените се приближават, таванът се снишава и накрая се открива нисък сводест отвор, през който да излезем.
Отново в голямата зала нашият гид ни обръща внимание на онова, което се намира над главите ни - единствените по рода си в България хеликтити. Това са сталактити, израсли настрани, а не надолу, поради постоянното въздушно течение, което носи капките вода настрани. Тънките каменни иглички бяха пораснали наляво - гледка, която може да се види само на това място.
Обиколката завършва с разглеждането на една ниша вдясно и малко свободно време в централната зала. Помещението се осветява от светкавиците на десетки фотоапарати, запечатвайки величието на природата. Чудовищният сталактон в средата, ограден от прилежащите му сталактити и сталагмити, прилича на настръхнал звяр, отворил зъбатата си паст. При повече въображение можете да се почуствате герой от “Джурасик парк”.
Пещерата Съева дупка е един от 100-те Национални туристически обекта и след нейното възстановяване определено си заслужава да се види. А посещението й спокойно може да отнеме цял един ден и да ви зареди с невероятни емоции.
Градска градина "Алжир"
Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".
Виж на картата
яз. Жребчево
Язовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.
Виж на картата
Патриаршески манастир "Света Троица"
На 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.
Биосферен резерват Чупрене
Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
Виж на картата
Водопад "Сини вир"
"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.
Виж на картата
Залив и резерват Болата
Болата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.
Виж на картата
Пещера Водните дупки
Пещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.
Виж на картата
Алботински скален манастир
А̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.
Виж на картата
Узана - географският център на България
Узана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…
Червеница - геоложкият феномен над с.Кунино
Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.
Виж на картата
Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"
Лопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста. Той е действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.
Виж на картата
Музей на солта
Единственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие
Виж на картата
Резерват Тауклиман
Природният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.
Базилика "Света София" - гр. София
Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II - IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика.
Виж на картата
Средновековна крепост "Моняк"
Крепост "Моняк" е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите край село Широко поле, област Кърджали
Виж на картата
Вакарелски манастир "Св. Петка"
Вакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.
Виж на картата
Пещера "Утробата"
Уникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали
Виж на картата
Скален комплекс "Глухите камъни"
Мегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.
Виж на картата
Крепост Кривус
Средновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали
Виж на картата
Лъджански манастир "Св. св. Константин и Елена"
Лъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа
Виж на картата