Местността Рупите
Местоположение
Местността Рупите, Петричко отдавна е придобила широка известност като мястото, в което се е зареждала с енергия и е приемала посетители най-популярната българска пророчица Вангелия Гущерова, наричана от народа – “Леля Ванга” (3.Х.1911-11.VІІІ.1996 г.). До там можем да стигнем с кола, като пътувайки от гр. Сандански за Кулата, при с. Ново Делчево завием вдясно по пътя за гр. Петрич и след като преминем по мост р. Струма се отклоним вляво по еднокилометров асфалтиран път. С автобуса отиващ за Петрич слизаме при отклонението и краткото разстояние изминаваме пеша. С влак пътуваме до гара Генерал Тодоров (на нея спират и бързите влакове), пресичаме р. Струма по двата моста, по които минава ж.п. линия за Петрич и не след дълго сме в Рупите.
Баба Ванга - пророчицата
Попитали Ванга защо стои на това място. А тя отговорила: “Имам определено време колко да стоя тук. Това място тук е много особено. Служи ми като акумулатор и от него аз черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна.” През 1992 г. пророчицата построява черквата "Св. Петка Българска", превърнала се веднага в място за поклонение за хиляди нуждаещи се хора. Иконите на иконостаса са рисувани от известния художник проф. Светлин Русев, като образите на светците са прекалено реалистични и не се одобряват от Св. Синод. Повечето от обикновените хора, обаче, ги харесват, за което свидетелства и нескончаемият поток от посетители. В близост може да се види и къщичката на леля Ванга. Цялата местност е облагородена и представлява едно прекрасно кътче на десния бряг на р. Струма, което има реални предпоставки в бъдеще да прерасне в манастир. Непосредствено до комплекса извира топла минерална вода с температура 78 0С и дебит 35 л/сек. Част от водата е каптирана и по тръбопровод е отведена до гр. Петрич. Останалата част образува гьолове, в които могат да се видят търсещи избавление от различни болести хора.
Кожух планина
Представата ни за Рупите би била непълна, ако не споменем издигащото се на запад като отвесна стена възвишение Кожух (Кожух планина). Това е хребетът, за който говори Леля Ванга. Според нея Кожух е ключът към разгадаването на древното ни минало. Всъщност Кожух планина е част от периферията на угаснал вулкан, кратерът на който е на мястото, където сега е черквата “Св. Петка”. Според леля Ванга, там дето е кратерът някога е имало голям град, погребан под огнената лава. Хората, живели в него, били високи и едри, обличали се в тънки и блестящи като станиол дрехи и били много просветени. Името “Кожух” произлиза от формата на възвишението, наподобяваща наметнат кожух. Връхната му точка е на 281 м над морето, но поради малката надморска височина на Петричкото поле, се извисява като истинска планина. Състои се от три връхчета, от които средното е най-високо и е белязано с триангулачен знак. Изкачването може да стане директно от черквата на леля Ванга за около час. Пътеки почти няма, но като ориентир може да се използва стълбът за високо напрежение, издигащ се на седловината вляво от вр. Кожух. Покоряването му никак не е лесно, поради големия наклон и липсата на очертана пътека и е по силите само на опитни туристи. Правят впечатление вулканичните скали, скалните пирамиди в основата на “планината”, както и един "обесен" камък като този в Рила. Гледката от върха е приказна, като от него се вижда както цялото Петричко поле, така и обкръжаващите го планини. Кожух планина е обявена за природна забележителност през 1962 г., заради интересния й произход и разпространените тук редки представители на флората и фауната. От запад (откъм с. Рупите), обаче, възвишението е с полегати склонове и изкачването му не представлява проблем.
В югозападното подножие на Кожух се намират останки от Античния град Петра, основан през последната четвърт на ІV в. пр. н. е. В района на Кожух са експерименталната база за микроводорасли и орнитологическата станция “Рупите”.
Градска градина "Алжир"
Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".
Виж на картата
яз. Жребчево
Язовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.
Виж на картата
Патриаршески манастир "Света Троица"
На 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.
Биосферен резерват Чупрене
Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
Виж на картата
Водопад "Сини вир"
"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.
Виж на картата
Залив и резерват Болата
Болата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.
Виж на картата
Пещера Водните дупки
Пещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.
Виж на картата
Алботински скален манастир
А̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.
Виж на картата
Узана - географският център на България
Узана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…
Червеница - геоложкият феномен над с.Кунино
Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.
Виж на картата
Музей на солта
Единственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие
Виж на картата
Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"
Лопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста. Той е действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.
Виж на картата
Резерват Тауклиман
Природният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.
Базилика "Света София" - гр. София
Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II - IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика.
Виж на картата
Средновековна крепост "Моняк"
Крепост "Моняк" е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите край село Широко поле, област Кърджали
Виж на картата
Вакарелски манастир "Св. Петка"
Вакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.
Виж на картата
Пещера "Утробата"
Уникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали
Виж на картата
Скален комплекс "Глухите камъни"
Мегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.
Виж на картата
Крепост Кривус
Средновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали
Виж на картата
Лъджански манастир "Св. св. Константин и Елена"
Лъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа
Виж на картата