ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ

Държава:

БЪЛГАРИЯ ГЕРМАНИЯ ГЪРЦИЯ

Селища:

ИНФО ПАКЕТ
Полезна информация за населеното място. Общини, училища, детски градини, болници, РПУ, магазини, доставчици на услуги и др.

гр. Белоградчик

Вижте къде се намира на картата Имоти в област Видин - гр. Белоградчик

Белоградчик е град в Северозападна България. Намира се в Област Видин и е административен център на община Белоградчик.

местоположение

Той е живописно разположен в западната част на Стара Планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Намира се на 50 км от Видин, на 60 км от Монтана и на 100 км от Враца.

Благоустроен и приветлив, град Белоградчик е сред най-атрактивните туристически обекти на България. Това райско кътче с кристално чист въздух предлага възожности за излетен, вело, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения.

Забележителности

Белоградчишките скали - тази скална приказка се простират (от запад на изток) от Ведерник, около Белоградчик, с. Боровица, до с. Белотинци. Районът е с дължина 30 км. и ширина 3 км. Много от скалите са свързани с интересни легенди.

Централната група скали е разположена южно от Белоградчик. Там са най-интересните и внушителни образувания- Адам и Ева, Ученичката, Овчарчето, Дервишът, Първа плоча, Камилата, Гъбите, Кукувицата, Червената скала, Мадоната, Хайдут Велко, Боров камък и др. Обявени са за природна забележителност.

Втората група е разположена западно от града. Скалите там са от алпийски вид, ограждат големи пропасти. Най-известните скали са Збегове, Еркюприя, Борич. На около 4 км. източно от града се намира третата група, която обхваща скалите около Латинското кале и Лепенишка пещера.

Четвъртата група се простират между селата Боровица и Фалковец. Там са известният Боров камък, Червеният камък, Пчелин камък, Момина скала. Последната група е разположена около селата Гюргич и Белотинци.

При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Така в продължение на милиони години са се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери - богати на красиви образувания, пропасти и интересна фауна. Най-известната от тях - Магура (дължина над 2 500 м) е благоустроена - осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея е обявена за природна забележителност.

Пещера Магура      
Пещера "Магура" се намира в подножието на Рабишката могила, само на 25 км. от Белоградчик. Височината на могилата достига 461 м., а на 80 м. Общата дължина на пещерата е около 3000 м., от които са благоустроени 1400 м. Температурата варира между 12,2 - 12,9 С през всички сезони на годината. Най-ценното наследство, оставено от предишните обитатели на Магурата, са пещерните рисунки. Близо 700-те рисунки правят Рабишката пещера единствена в цяла Югоизточна Европа. Това са единствените по рода си запечатани до днес творения на изкуството на хората от бронзовата епоха и са на възраст над 3000 години.

Калето
Белоградчишката крепост "Калето" е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите през І-ІІІ век римляните поддържат там крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района.  В късната античност тя е част от отбранителната система на на римската, впоследствие Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина.

Крепостта е доизградена от българите. Значението й нараства след обособяването на Видинското цaрство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от източна Сърбия и югоизточна Румъния.

Състои се от три двора (всеки с възможност за автономна защита) с обща площ 10 211 кв.м и едно отделно укрепление. Има две главни порти- Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки.  Постророени са три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.

Музеи и галерии

Астрономическата обсерватория на Института по Астрономия на Българската Академия на науките разполага с три телескопа, компютър за обработка и съхранение на данните от електро фотометричните иследвания и CCD камерата. Луната, пръстена на Сатурн, спътниците на Юпитер, Венера, звезди, комети, галактики могат да бъдат изследвани. Организира се и ежегодно училище по астрономия с международно участие.

Картинната галерия разполага с над 180 платна - графика и живопис, част от тях рисувани на ежегодно провеждащите се в града и околностите му пленери по живопис. Сред тях са произведения на известни български художници като Владимир Димитров - Майстора.

Историческият музей се помещава в Пановата къща. Строена е около 1810 г (образец на западнобългарската възрожденска архитектура). След реставрирането й през 1970 г. в нея е показана експозиция (8 000 експоната) отразяваща бита, поминъка и борбите на населението от този край през XVIII и XIX Век.

Природо-научен музей
Растителният и животинският свят в района е богат и разнообразен. Срещат се редки и застрашени видове, включени в Червената книга на България (някои от тях единствено в този район на света). Широко представено е семейство Салепови (Орхидеи). Природо-научният музей разполага с над 3000 експоната на флората и фауната от Северозападна България.

ИСТОРИя

След разкопки в пещерата Козарника на около 10 км . от сегашния град и са разкрити няколко погребения и предмети, които според последвалите научни изследвания са класифицирани като най-старите на Балканския полуостров и едни от най-старите за Европа.

Останките от глинени пещи (XII - XIV век ), водопровод, строителни материали и особено монетна находка, включваща 13 сребърни монети на Иван Александър и сина му Михаил говорят за засилена стопанска дейност. Тогава в района на Белоградчик е имало 14 действащи манастира, като в някои от тях някои от видинските князе са прекарвали старините си.

Градът запазва занаятчийския си облик и ролята си на административен и културен център. През периода е извършено значително строителство. В 1894 г. са построени читалището и театралния салон, 1901 г. - новото училище, 1912 г. - нова третокласна болница. Извършени са редица благоустройствени мероприятия и са открити клонове на БНБ и Земеделска банка. През 1928 г. градът наброява около 2 400 души. Населението продължило да се увеличава, въпреки спадът в развитието на занаятите.
 

икономика

Структуроопределящите отрасли на местната икономика са:

- селско стопанство;
- хранително-вкусова промишленост;
- дърводобив и дървообработване;
- лека промишленост - производство на резервни части, апарати и системи за подвижния ЖП състав и инфраструктурата на БДЖ, производство на ПЕ фолио и опаковки от него, производство на телефонни апарати и резервни части за тях.

образование

В общината има 3 училища:

- Професионална Гимназия "Александър Степанович Попов"
- Средно Общообразователно Училище "Христо Ботев"
- Начално Училище "Васил Левски"

Има и едно обединено детско заведения и читалище.

транспорт

Белоградчишката община е с ниска транспортна съоръженост. Тя се обслужва единствено чрез автомобилен транспорт, ползващ пътна мрежа от по-голяма част са републикански /третокласни/ и по-малка част са общински /четвъртокласни/ пътища. В непосредствена близост до територията на града преминава трансевропейския път Е-79, който осигурява главна пътна връзка с останалите части на страната.

Достъпът до общината и гр. Белоградчик с ж.п.транспорт е ограничен чрез гара Орешец (свързана с гр. Белоградчик чрез 11 км път).

 

Източници: http://belogradchik-bg.eu/   http://belogradchik-bg.com/
Снимки: интернет

Ако имате още информация за района, моля подайте я тук: