ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ

Държава:

БЪЛГАРИЯ ГЕРМАНИЯ ГЪРЦИЯ

Селища:

ИНФО ПАКЕТ
Полезна информация за населеното място. Общини, училища, детски градини, болници, РПУ, магазини, доставчици на услуги и др.

Арбанаси - архитектурно-исторически комплекс

Вижте къде се намира на картата Имоти в област Велико Търново - с. Арбанаси

Арбанаси е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, Област Велико Търново.

Старинното селище е разположено на високо плато с изглед към хълмовете Царевец и Трапезица. То се отличава със своите монументални къщи и църкви с богата вътрешна декоративна украса, резба и стенна живопис създадени през XVI-XVII в. Именно тези уникални паметници от нашето архитектурно и художествено наследство са причината Арбанаси да е много посещавано не само от туристи, но и от учени, археолози, историци, архитекти, художници. С царски указ от 1921 г. селото е обявено за курорт, а през 2000 г. за "историческо селище" от национално значение.

Отстои на 4 км североизточно от град Велико Търново, на 4 км югозападно от град Горна Оряховица и на около 229 км североизточно от София.

До с. Арбанаси пътува автобусна линия №12.

Надморската височина е 350 м.

Населението е около 330 души.

История

Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В поменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари. 

Други сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софийският католишки епископ Петър Богдан Балишич, посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи. 

Липсата на друг документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Едни приемат, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г. когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Арбанаси Арбанашка земя. Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Тодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси. 

През 1859 г. учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското ръководство, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него пише: „Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие). . . гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители. . ." Този възрожденски учител, родом от Котел, най-точно определя не само името, но и произхода на насе-лението, „заселено в старо време от българските боляри".

По-богат документален материал (преписки и летописни бележки върху църковни книги) е останал от XVII и XVIII в. Той показва, че Арбанаси достига своя икономически разцвет през втората половина на XVII в. и до края на XVIII в. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Основният поминък на населението бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството.  Лозарството е също характерно за този край. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката. Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия. 

За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на XVIII в. в резултат на кърджалийските нападения през 1792, 1798 и 1810 г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня.

В продължение на няколко века Арбанаси е крепост па гръкоманщината. Гръцкият език, който е официален тук, прочутото гръцко училище, както и църковните служби на гръцки не оказали влияние на националното съзнание на местното население. Участието на арбанасчани в поредицата въстания, организирани в Търново е слабо, но това свидетелства, че тук се чувства българският дух. 

Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира.

Тези къщи са без балкони и еркери. Третият тип, най-късният, се появява през XVIII в. Тези къщи имат открит чардак без прозорци, закрит с дъсчени капаци, които се отварят към градината. Скромна и строга по външен вид, без балкони и чардаци, с решетки на про-зорците и здраво обковани външни врати, арбанашката къща поразява с богатството и разкоша на вътрешното си устройство. Долният етаж е строен от камък, със сводести входове, водещи до големи яхъри, изби и скривалища. Тук е жилището и на пазача и прислугата. До втория етаж водят две стълбища - главно и всекидневно. На втория етаж са разположени хаето (приемна, гостна), зимна и лятна спалня, стая за родилката, кухня, пещник (фонрио), баня и пруст (зимник). Стаите са разположени от двете страни на един коридор (фхоризмо). Това, което привлича и днес в арбанашката къща, е нейната вътрешна украса -дърворезба на тавана, вратите, прозорците, долапите, гип-совата украса на тавани, джамали, фризове. Всичко това свидетелствува за художественото майст орство на строи-теля. В достигналите до нас къщи особено различие в раз-пределението няма. То е в богатството и разнообразието на украсата, което свидетелства не само за вкуса и уме-нието, но и за икономическите възможности на соб-ственика. 


Арбанашката къща


Арбанашката къща е така устроена, че в нея можело да се живее дълго време, без да се излиза, освен за вода до кладенеца на двора. Всяка арбанашка къща е обгра-дена от високи зидове (дувари), издигнати от камък. Всяка къща е имала скривалище. Тези неща говорят за несигурността на времето, в което са живели жителите на това селище. В двора на арбанашката къща се влиза през една голяма двукрила дъбова порта, обрамчена с каменни колони и покрита с четирискатен покрив. Има и малка порта за постоянна връзка с улицата. На нея е прикрепено малко желязно чукче, с което се удря по железен пулт.

Интерес представляват старинните арбанашки чешми с големи стрехи. Това са Коконската и Пазарската чешма. Първата се намира срещу Костанцалиевата къща и е строена през 1786 г. от Мехмед Саид ага. На лицевата страна има каменен надпис с релефни букви на староарабски. Надписът в превод е: „Който я гледа и пие, ще му дойде светлина на очите и душата." От запазените къщи будят интерес двете музейни Костанцалиевата и Хаджиилиевата.

 

Арбанашките църкви

Наред с арбанашките къщи и чешми особен интерес представляват седемте арбанашки църкви, едни от най-забележителните паметници на българското изкуство през. периода XIV-XVIII в. Това са „Рождество Христово", „Св. архангели Михаил и Гавриил", „Св. Димитър", „Св. Атанас", „Св. Георги", „Св. Богородица" и „Св. Никола". Последните две по-късно са превърнати в манастири. В архитектурен план църквите са еднокорабни, едноапсидни, с полуцилиндричен свод под двускатен пок-рив. Градежът им е каменен, прозорците са малки с же-лезни решетки, подовете им са настлани с квадратни тухли. Арбанашките църкви се състоят от две самостоятелни отделения - мъжко (източно с главния олтар и иконо-стаса) и женско (западно). От север обикновено има галерия, завършваща с малък параклис. Всички църкви са стенописвани. Стенописите разкриват развитието на живописта в един преходен период към изкуството на българското Възраждане и неговата връзка със столицата на Втората българска държава - Търновград. 

Арбанаси като архитектурно-музеен резерват попада сред Стоте национални туристически обекта.

Празникът на Арбанаси е на празника Успение Богородично - 15 август

Текст и снимки: www.arbanassibg.com

Ако имате още информация за района, моля подайте я тук: