Местоположение

Община Батак е разположена в Западните Родопи на територия 667 кв. км, представляваща 15% от общата площ на Пазарджишка област. 90% от територията й е заета от гори.
Най-близко се намират Пазарджик и Пловдив. От столицата София се пътува по магистрала “Тракия” до Пазарджик, а оттам по добре асфалтирани пътища - до общинския център град Батак, разположен на 1036 м надморска височина в долината по двата бряга на Стара река. Заобиколен е от всички страни с хълмове (100-200 м над равнището му), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг - с Доспатска река и яз. Доспат, на изток - с река Въча, и на север - с Тракийската низина.

История

Земите в региона на Батак са населявани от най-древни времена. През 1958 г. проф. Йосиф Шопов открива находище от старокаменната епоха в м. Кременете (в района на ГС “Беглика”), а няколко години по-късно - второ такова находище в м. Слънчева поляна (в района на ГС “Широка поляна”). Населявана или кръстосвана от траки, римляни, византийци, славяни, прабългари, отоманци и българи, тази древна земя пази наследството на техните цивилизации. В района на Батак са регистрирани 20 тракийски, трако-римски, византийски и славянски крепости, над 10 черкви и манастири, много тракийски могили, римски мостове, рудници, воденици и др. археологически обекти. До покоряването на Балканския полуостров от римляните (I в. пр. Хр.) Северна Тракия и Западните Родопи се населяват от войнственото тракийско племе беси. Според древногръцкия историк Херодот именно бесите притежавали знаменитото светилище на бог Дионис. Свещеното място на бесите се прочува, след като оттам минават Александър Македонски и бащата на великия римски император Октавиан Август - Гай Октавий. По време на славянското нашествие Византия изгубва стабилния си пряк контрол над Западните Родопи, макар в ръцете й да се намират стратегическите пътища в северните и южните подножия на планината (от Солун през Беломорието до Константинопол).

Население

Община Батак е на девето място по население в Пазарджишка област. Броят на жителите й към 1.03.2001 г. е 7210. В общинския център гр. Батак живеят 4428 души, което представлява 59% от населението на общината. Голям е делът на турския и ромския етнос – 40.3%. Гъстотата на населението е 10.1 души на кв. км.

Туризъм

Природните дадености (ненарушена природна среда, разнообразен ландшафт, наличие на резервати, природни забележителности, водни ресурси, разнообразна флора и фауна) и самото местоположение на Батак са идеални условия за развитието на ловен, риболовен, селски, високопланински и хобитуризъм, както и за зимни и водни спортове. Напоследък се практикува и фотолов.
Много са възможностите за краткотрайни излети в околностите на Батак през топлите дни на годината - язовирите Голям Беглик и Беглика, местността Широка поляна. Туристически маршрути могат да се организират до местностите Дженевра, Беглика, Петрово бърдо, до пещерата Снежанка и Фотенския водопад. Ценителите на старини имат възможност да разгледат останките от тракийски, римски, византийски и славянски крепости, могили, мостове и други интересни археологически обекти в района. В околностите на Батак има 9 действащи параклиса
Курортът Язовир Батак, разположен в Родопите, е идеално място за отдих по всяко време на годината с добрата си база (10 000 легла) от всякакъв вид категории. Тук е изградена ски-писта “Батак”, разполагаща с алпийска ски-писта (1200 м) и писта за ски-бягане (20000 м). Алпийската ски-писта е оборудвана с три влека, единият от които, тип помагалски, е с дължина 600 м. Предстои изграждането на още четири ски-писти, писти за сноуборд (халфпайп) и за моторни шейни и ски-влек, което е най-големият проект на общината. Положението на ски-писта “Батак” е такова, че позволява на снежната покривка да се задържа от ноември до април, а от горната точка на ски-влековете се открива невероятна гледка към язовир Батак. Осъществяването на проекта ще превърне Батак в един от най-модерните ски-центрове на България.
До града и курорта Язовир Батак има удобен междуградски автобусен транспорт от Пловдив, Пазарджик, Пещера, Велинград и Ракитово.
Туризмът в общината се разглежда като приоритетна комплексна дейност, включваща допълнителни производства, услуги, транспорт и специализирано образование.
Около язовирите Батак, Широка поляна, Голям Беглик и Беглика е изградена широка мрежа от почивни бази - профилакториуми, ведомствени почивни станции, ученически лагери, хотели, къмпинги и частни вили.

Култура и изкуство

В центъра на града е изграден музеен комплекс, който разкрива историята на града от най-дълбока древност до наши дни. Комплексът включва исторически, етнографски музей и историческата църква “Св. Неделя”, последната крепост на батачани по време на Априлското въстание.
БАТАШКАТА ЦЪРКВА “СВ. НЕДЕЛЯ” е изградена през 1813 г. от брациговските майстори Марко Зисо и Петър Чомпъл.Когато тук се утвърждава властта на Османската империя, планинските села като Батак привличат много непокорни българи, които се преселват тук, за да съхранят християнската си вяра. Това дава тласък на материалното и духовното развитие на селището. Развиват се всички домашни занаяти, най-вече дърводобивът, дървопреработването и търговията. През 1871 г. са регистрирани 283 чарка (дървопреработвателни работилници). От качествената местна дървесина се строят корабите на империята, а баташките търговци обикалят всички тържища. Тези връзки на Батак със света пораждат и свободолюбивия дух на жителите му. През Възраждането израстват видни духовни дейци – игуменът архимандрит Йосиф, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния “Български буквар” (1844 г.) Георги Бусилин, книгоиздателят Драган Манчов. По време на Априлското въстание против османското владичество през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак и градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата “Св. Неделя”, в продължение на три денонощия защитават геройски своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й. Чрез великата саможертва на Батак пред олтара на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение.
През първата половина на XIX век в Османската империя било забранено да се строят нови български църкви, на кметът на Батак Балин Петър успял да получи разрешение от пловдивския паша. Батачани съградили църквата “Св. Неделя” за 75 денонощия. Осветил я епископ Дионисий от град Пазарджик.
Църквата е кръстовидна куполна сграда, изградена от камък, вкопана метър и половина в земята. Двуметровата й ограда е наречена Калето. Подът и покривът са застлани с каменни плочи. Вътре има три отделения - мъжко, женско и олтар, в които се влиза през отделни врати. Прозорците и вратите завършват с каменни дъги. Стенописите и дърворезбата са много ценни. Добре запазена до днес е иконата на света Неделя.
Освен за богослужение, църквата служела и за килийно училище. По време на Априлското въстание тя е последната крепост на батачани в борбата им за национално освобождение. Непосредствено след Освобождението е превърната в костница музей.
Западно от историческата църква се издига християнският храм СВЕТА БОГОРОДИЦА, един от най-големите в Пловдивска област.
ИСТОРИЧЕСКИЯТ МУЗЕЙ (пл. “Освобождение” 3) е открит през 1976 година и съхранява богат снимков, веществен и документален материал за развитието на Батак през вековете. Експозицията е разположена на 450 кв. м площ.
БАЛИНОВАТА КЪЩА е исторически и архитектурен паметник на културата. Етнографската сбирка отразява бита и поминъка, обредите и обичаите на батачани през Възраждането и в началото на ХХ век. Намира се в непосредствена близост до църквата “Св. Неделя”.
Батак е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз. Исторически музей - Батак, 08.30-12.30 и 13.30-17.30 ч. без почивен ден, има печат.
Курортът “Язовир Батак” и местността Курорт “Цигов чарк” са разположени в Западните Родопи, на 21 км от Велинград. Идеално място за отдих по всяко време на годината. Самият курорт разполага с добра настанителна база от всякакъв вид категории, с много заведения и ресторанти. Водите на язовира дават прекрасни възможности за воден спорт и риболов. Местността Широка поляна се намира в северозападната част на Западните Родопи. Преобладаващата надморска височина е 1500-1700м. Характерният за Родопите релеф-редуване на горски масиви с обширни поляни, създава отлични условия за формиране на добри дивечови запаси. На територията на местността са и язовирите “Широка поляна” и “Тошков чарк”, предлагащи отлични условия за риболовен спорт и пълноценен отдих. Местността Беглика заема т.н. Беглишка заравненост в централната част на Западните Родопи със средна надм.височина 1700м. Живописният планински пейзаж привлича много туристи, а язовирите и кристално бистрите реки предлагат чудесни условия за риболов. Богатото дивечово разнообразие от елен, сърна, глухар, дива свиня, благоприятства развитието на ловния туризъм. Местността Кара тепе на 28 км южно от Велинград, предлага на туристите чудно красива природа. Само на 8 км от нея е местността Селище - живописна долина, в която през цялата година преобладават слънчевите дни, а на туристите, които обичат лова, тези местности и горските стопанства предлагат добри условия и разнообразен по вид дивеч. Язовир Доспат и село Сърница са на 50 км от Велинград. Свързва ги асфалтиран път, който върви успоредно на реките Чепинска и Доспатска. В селото и около язовира са изградени почивни станции, вили, мотели и заведения, предоставящи всички удобства на туристите. Атрактивни са и двата резервата – “Голям Беглик” с площ 415 ха , обрасла с вековни иглолистни дървета и “Дупката”, природен феномен с разнообразна флора и фауна под егидата на ЮНЕСКО.