Населено място:
Селища:
Област Видин се намира в северозападната част на Дунавската равнина.
Цялата територия се заема от Видинската низина, простираща се между завоя на река Дунав при гр. Видин и планинските хълмове на запад. Областта включва обширни полета, хълмове и малки горички. Облaстта обхваща 3022 кв. км, което е 2.7% от цялата площ на Република България. Област Видин е входно-изходната врата на България към Европа и света. На север е Румъния, а на запад Сърбия и Черна гора. Река Дунав, която минава по северната й граница осигурява транспорт до всички европейски държави.
Център на областта е гр. Видин, който е разположен на брега на река Дунав.
Климатът се характеризира със сравнително студена зима, а лятото е горещо и с малко количества валежи, като най-топъл е месец юли със средна температура 23.1 С, а най-студен – януари –1.7 С. Снежната покривка през зимата се задържа около 50 дни в годината, като по-трайна е тя в припланинските райони на Стара планина / в общините Белоградчик, Димово, Макреш, Ружинци и Чупрене /, където климатът е по-влажен, а валежи от сняг се наблюдават обикновено през месеците от декември до март, като в по-високи части на планината – от средата на ноември до средата на месец април. Поради близостта на река Дунав, за района са характерни западните и северозападни ветрове.
Видин има столетна история и представлява смесица от античният римски, средновековен, български, турски, следосвобожденски и нов град. Вепохата на Римското владичество е известен с името Бонония, а през Средновековието като Бдин. През Първата Българска Държава става център на административната област и седалище на самостоятелен епископ. През 90-те години на XIII век областта съществува като самостоятелно феотдално княжество.
През 13-14 в. областта се превръща и в център с важно стопанско значение, с много развити занаяти и приложни изкуства. Бдинската крепост е последната крепост, която пада под властта на османските нашественици.
На територията на общината има над 56 паметници на културата. Най-известните от тях са:
Крепостта "Баба Вида"
Крепостта е единственото изцяло запазено отбранително съоръжение в България. Основите й са положени в края на Х в. върху една от кулите на антична Бонония. Завършен вид добива през XIV в.
Заема площ от 9,5 декара заедно със защитния ров. Той е с две оградни стени, по които са били разположени 11 отбранителни кули (една от тях е от 12 в.). Крепостта е била надграждана на няколко пъти, когато градът е бил под управлението на Австрийската и Турската империи и на Българското царство.
Интересни забележителности са също Турският конак "Колука", Джамията и библиотеката на Осман Пазвантаглу, която прилича на мазвзолей.
"Кръстатата казарма" е построена през 1801 г и е използвана като конак от еничарите. Там днес се има етнографска експозиция.
Църквите "Св. Панталеймон", "Св. Петка" и катедралата "Св. В. М. Димитър", който съществува от около 240 години също предизвикват интереса на български и чужди туристи.
Пещерата Магура
Изходът на пещерата е през Вратач на брега на Рабишкото езеро. То е най - голямото езеро в България. Водите му нямат изход и се пълни от карстови извори. Мястото е много подходящо за практикуване на водни спортове, лов и риболов.
Белоградчишките скали
Едно от природните чудеса на България. В самите скали е построена Белоградчишката крепост. Тя е изключително съчетание на природното и човешкото творчество и е невероятно красива и романтична.
Други природни забележителности саводопадите "Петков Церак" и "Бялата Вода".
На територията на общината е и резерватът "Чупрене", къдетосе намира единственото в света находище на растенията - български ерантис, тъмно пурпурна метличина и балканския ендемит, томасиниев минзухар.