Населено място:
Селища:
Свидня е село в Западна България, част от община Своге, област София.
Отстои на около 47 км северно от гр. София, на 4 км западно от гр. Своге.
Състои се от 25 махали. Някои са напълно обезлюдени (Циганка, Дебели рът, Кръстници, Песоко, Круша) поради концентриране на селото около административния център в махала Реката.
На изток граничи със Своге, на юг с Церецел, на запад с Чибаовци, на север с Искрец, североизточно с Добрачин.
Населението наброява около 1000 души.
Намира се в полите на Стара планина, живописно разположено в удивителното Искърско дефиле, на 1000 м. надморска височина.
Територията попада в умереноконтиненталната климатична област. Характерни са студена зима, прохладно лято и по - ранно настъпваща есен, в сравнение с останалите части на страната.
През селището минава Искрецка река, която се влива в река Искър при град Своге.
Селото е благоустроено, с изградени частична водоснабдителна и електропреносна мрежи.
В процес на изграждане е пречиствателна станция за питейни води.
Тук има покритие на всички мобилни оператори, автоматична телефонна централа, кабелна телевизия и интернет.
В населеното място има основно училище "Отец Паисий", читалище "Никола Йонков Вапцаров", целодневна детска градина, лекарска практика.
Селото е една от най-големите вилни зони на столицата. Броят на вилите двукратно надвишава местните къщи. Географското разположение, климатът и красивата природа привличат много купувачи на имоти.
Свидня и околностите предлагат редица културно - исторически и природни забележителности. Не случайно са предпочитано място за отдих през почивните дни, поради близостта си до гр. София и лесния достъп.
Църква "Св. Вмчк. Георги Победоносец" - църквата е тържествено осветена и открита на 28.04.2007 год. Средствата за построяването са събрани от жителите на селото.
Искрецки манастир Успение Богородично - намира се на територията на санаториума за белодробно болни, в подножието на планина Понор от Западна Стара планина, на около 2 км източно от с. Искрец.
Основан е през ХІІІ в. Представлява комплекс от черква и жилищни сгради.
Южно от черквата се намира кръщелна-изповедалня (построена през 1856 г.) с изографисани стени, която е единствената по рода си в българските манастири.
Манастирът е обявен за паметник на културата.
В близост до селото има и много пещери, които привличат любители - спелеолози. Най- известни са Душника (обща дължина 876 м), Мечата дупка (обща дължина 142 м), Извиралото (обща дължина 240 м) и др. Пещерата “Душника” е една от най-интересните в Понор планина, защото след крайния сифон може да се влезе в голямата водна система на планината, която тръгва от понорите в северната и част.
Текст: Мирела
Снимки: Интернет