Населено място:
Селища:
Железница е село в Западна България. Административно принадлежи към район Панчарево на Столична община, област София-град.
Отстои на на 24 км южно от центъра на гр. София, на 45 км югоизточно от гр. Перник и на 38 км югозападно от гр. Елин Пелин.
Селото е разположено на югоизточния склон на Витоша планина, по поречието на Железнишка река, на надморска височина от 950 м. Граничи със селата Кокаляне, Панчарево, Бистрица и др.
Релефът на територията на селото е полупланински и в близост до него текат две реки - р. Ведена и р. Стамболова.
Климатът е умереноконтинентален. Най-студен е м. януари със средни температури около -7,0 ºС, а най-топъл – м. юли, със средни температури от около +20,5 ºС. Първият сняг обикновено пада през ноември, последният през март.
В селото има кметство, медицински център, поща, 191 Основно Училище "Отец Паисий", Целодневна Детска Градина No 181 "Радост", Читалище "Пробуда". В него има хостел с традиционна българска кухня, няколко магазинчета и бистра.
В местност „Корубище” има изграден стадион, който е с много добре поддъжран терен и съоръжения. На него се провеждат състезания от местно ниво.
Близостта до столицата и панорамните гледки към Витоша и Рила определят големия инвестиционен потенциал на селището.
Ценен ресурс са минералните извори в с. Железница с температура около 27 ºС. Водата е хипотермална и слабоминерализирана.
В момента старата баня се възстановява, като единия от басейните е реставриран и има възможност за ползване от населението и гостите на селото. Предстои реставрация и на втория басейн и благоустрояване на територията около минералните извори, с което ще се създаде зона за отдих.
Църквата „Успение Богородично” е построена 1850 г. През последните години стенописите се реставрирани. Параклисът „Свети Николай” е построен върху стара черква.
В близост е Кокалянският манастир, а на около 10 км от селото – манастирът „Св. Дух”. Съществува предание, че манастирът е бил издигнат върху основите на тракийско светилище през 15 в. Разположен е под връх Манастирище /1338 м/. Разрушен и изгорен от турците. През 2001 г. родолюбци издигнали до руините Параклис със същото име.
Там може да се види вековно буково дърво /над 500 г./, под което извира вода с червен цвят и е считана за лечебна.
В селото се организират туристически маршрути през Витоша (до Черни връх и Щастливеца) до Кокалянски манастир.
Автобусен транспорт
Текст и снимки: МИРЕЛА