Местоположение

Кавала е град в Северна Гърция, най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия. Градът е и център на Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Гръцката православна църква. Името, което носи днес града, го получава през 16 век. Тогава султан Сюлейман ІI Великолепни изгражда новата градска стена и днешния символ на град Кавала - акведукта Камарес.
Кавала е забележителен град с богато минало. Просторните площади, съвременните сгради и търговски центрове в западната част на града са в приятен контраст с традиционните къщи, миниатюрни градини и павирани алеи в източната част.

История 

Други стари имена на Кавала са Неаполис, Христополис и средновековното българско - Морунец.
Околностите на Кавала са населени още от праисторическо време, като доказателство за това са откритите в източните покрайнини на града останки от древни заселници. Неаполис, който е бил колония на Тасос, възниква на полуострова на мястото на днешния стар град Панагия. Това място има огромно стратегическо и търговско значение, защото стои на пътя свързващ Македония и Тракия.
Точната дата на създаване на града не е ясна, но повечето исторически източници твърдят, че това се е случило в средата на 7 век пр.н.е. По това време заселниците на остров Тасос вдигат неаполис като „врата“ към богатите земи на север и златоносната планина Пангей. Доказателство за съществуване на независим град е, че около 500 пр.н.е. започват да се секат монети с лика на Горгоната.
При нашествието на персите, Неаполис става член на Делоския морски съюз (известен също като Атински морски съюз) и дълго след това поддържа добри отношения с Атина.
Около 340 пр.н.е. Филип ІІ Македонски покорява Тракия и о–в Тасос. Неаполис губи своята независимост и става македонски град.
Второто си име — Христополис — градът получава през 8—9 век. По това време той вече е включен в границите на Източната Римска империя и се слави като най–силен град в областта.
В края на 11 век кръстоносците минават през Христополис и 1197 г. градът попада в ръцете на ломбардите, а няколко години по–късно преминава във властта на франките.
В 14 век Христополис играе важна роля в историята. Сърби и турци окупират Източна Македония и градът се явява една от последните Византийски крепости. През 1387 г. турците завземат града. В средата на 15 век градът е подложен на атаките на венецианците, които го завземат за около месец. Турците успяват да си го възвърнат след 20-дневна обсада.
Христополис се появява отново на историческата сцена в началото на 16 век, когато и получава новото си име — Кавала. По това време градът търпи много чужди нападения, а единствената защита за населението е оградната стена около стария град Панагия. Стената вече не може да изпълнява защитните си функции и около 1530 г. започва обновлението на града. Тогава под ръководството на султан Сюлейман І Великолепни са построени новата градска стена и днешният символ на града — акведуктът Камарес. През 1611 година корабите на херцога на Флоренция пристигат и се опитват да превземат Кавала, но не успяват и се оттеглят.
Изглед от стария градПрез целия 17 век пиратските атаки продължават, но без сериозни последствия за града. През този период Кавала е много важно пристанище, чието значение непрекъснато расте.
През 19 век отново започва преустройство на града, а гръцкото население започва да взема все по–голямо участие в икономиката на града. Периодът е белязан с посещенията на много учени и пътешественици. Християнски център за града се явява църквата Панагиа, разположена и днес на най–високата му част. В края на века гръцкото общество в Кавала става по–силно от всякога. То възлиза на 10 000 души, в чиито ръце са пристанището, риболова и занаятите.
Началото на 20 век може да бъде наречено „златен век“ на Кавала. Изграждат се много болници, училища, общински и спортни сгради и съоръжения. 30–те и 40–те години се отличават с голям икономически растеж и града става център на тютюневото производство в цяла Източна Македония и Тракия.

забележителности

Префектурата на Кавала е една от най-организираните в страната, с необикновени туристически атракции, подходящи както за зимни, така и за летни ваканции. Живописните селища, космополитната столица, природните места, историческите забележителности и гостоприемните местни жители ще ви очароват. Територията на  Кавала принадлежи към географския участък на Македония  и е заобиколена от Драма на север, Ксанти на изток, Серес на запад, и заливите Стримонкиос и  Кавала на юг.
Кавала, столицата и пристанището на едноименната префектура, са особено живописни  със силно изразен източен характер. Средновековната крепост, старото тютюнево хранилище, градското хале, градската библиотека, градския музей, турската сграда Imaret, мостът Kamara, кварталите Panagia и стария град, църквите Panagia и Agios Panteleimonas, мъжките манастири Agios Syllas и пясъчните дюни в региона Aspri Ammos са някои от забележителностите на многообещаващия град Кавала.  
Докато се разхождате из красивата област, ще минете през  Елефтерополи едно красиво селце,  Керамоти  рибарско селце,  Loutra Eleftheron, изолирано крайбрежно селце и Неа Ираклица - космополитен туристически курорт с внушителен плаж. Освен това, крайбрежните селища  Неа Кавали и  Неа Перамос, както и селцето Хрисополиса удивителни места . Обаче, най-интересната забележителност на префектурата е историческата и археологична част на  Филипи с археологичния музей, а да не говорим за величествената планина Paggeo, място впечатляващо със своята природа, подсигурено с туристически убежища и ски център. Възползвайте се от възможността да опознаете територията на Кавала и да се полюбувате на всяка нейна природна, историческа и археологическа забележителност.
Акведуктът Камарес е колосална конструкция, едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През 15 век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра.

Източници: Уикипедия за Кавала