Населено място:
Селища:
Ракита е село в Западна България. Намира се в община Сливница, област София.
В България има още едно населено място, носещо същото наименование в община Червен бряг, област Плевен.
Отстои на 15 км югозападно от гр. Сливница, на 5 км западно от съседното село Гургулят и на 8 км северно от гр. Брезник. Столицата София е на 46 км югоизточно.
Ракита е малко селище, разположено в планински район, а надморската му височина достига 871 м. Климатът е умереноконтинентален, под влияние на планинския релеф, и се характеризира със сурови зими и прохладни лета.
Изградени са водопреносна и електропреносна мрежи, улиците са частично асфалтирани. Мобилните оператори имат покритие.
Постоянните жители са около 35 души.
Тук работят кметство и смесен магазин. Най-близките медицински център и учебни заведения са в гр. Брезник.
Името на селото е славянско - споменава се от византийски и други автори, документи и грамоти на български царе и сръбски крале между XI и XIV век. Възможно е да е свързано с растението ракита.
До съседното село Гургулят реката, която тече наблизо е оформила красиво ждрело с отвесни скали и дължина около 60 м. Там се издига връх Петлючки камък и именно на това място е била крепостта Петлюка, от която частично са се запазили крепостни стени.
В южната част на върха се намира пещера Петлюка, която има една проходима галерия.
Над селото, в местността Църквище, е построен внушителен монумент-пантеон в памет на загиналите в битката за Гургулят. Пантеонът е изграден от червен бетон с размери приблизително 700 кв. м и височина около 20 метра. В центъра му се намира статуя на жена, символизираща Майка България, скърбяща за загубените си чеда.
Природна забележителност е студеният минерален извор Желязна вода в местността Бърдото до Брезник. С богатия си минерален химичен състав и ценните си физико-химически и физиологически свойства, железният минерален извор в гр. Брезник притежава лечебни свойства, които са привличали вниманието на болни и здрави хора още в далечното минало.
Друг интересен обект е Алдомировското блато (18 км северно), в което расте блатно кокиче. То е защитена местност, където се срещат още много редки видове растения и водолюбиви птици. Площта му е 129,40 хектара.
Източници: http://bg.wikipedia.org
Снимки: http://info.slivnitsa.com