ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА В БЪЛГАРИЯ

Държава:

БЪЛГАРИЯ ГЕРМАНИЯ ГЪРЦИЯ
ИНФО ПАКЕТ
Полезна информация за населеното място. Общини, училища, детски градини, болници, РПУ, магазини, доставчици на услуги и др.

град Дупница

Вижте къде се намира на картата Имоти в област Кюстендил - гр. Дупница

Дупница е град в Югозападна България, административен център на община Дупница и втори главен град в област Кюстендил.

Местоположение

Градът се намира в подножието на Рила планина, при кръстовището на пътищата от София за Солун и от Пловдив за Скопие. Селищата в община Дупница са разположени в Дупнишката котловина, оформена от западните склонове на Рила и южните склонове на Верила. Котловината е отворена в източна и южна посока от долината на река Джерман.

Отстои на 30 км северно от Благоевград, 40 км западно от Самоков и на 55 км южно от София.

Средната надморска височина е 500 м. /варира между 400-700 м./.

Населението е около 37 800 души /по данни от 2013 г./.

История

Град Дупница съществува още от дълбока древност. Първоначално се споменава под имената Тобиница, Доупла, Дъбница. С последното име е известен до Освобождението. След това официалното му име е Дупница. През 1948 е преименуван на Станке Димитров на едноименния комунистически деец, през 1949 - на Марек, а през 1950 отново става Станке Димитров. След демократичните промени си връща старото име. Близо до града се намира местността Разметаница, където според легендата цар Самуил убива брат си Арон. Съществувал е мост, който започвал от Драгойната крепост (в местността Кръста) и завършвал от другата страна на река Джерман в планината (близо до Ловния дом). Мостът е бил стратегически важен за града.
След Освобождението Дупнишка околия е гранична зона с Турция, като пунктът за преминаване е бил на моста в с. Бараково. През 1904 г. в града е създадена и е дислоциран щабът на покритата със слава Седма Рилска дивизия, като е построена и една от най-старите военни болници в България, просъществувала над 100 години.

Забележителности

Като забележителност на града се смята джамията, сега "Дом на изкуствата", построена върху основите на черква по турско време. Тя е една от най-старите в България. Минарето е разрушено след освобождението, за да не внася дискомфорт в православното население, което е около 99% от цялото население в околията. Важна част от религиозното наследство на дупнишкия регион е Рилският манастир, чийто главен вход носи името "Дупнишката порта". В града има три православни храма - "Свети Георги Победоносец", "Свети Никола" и църквата "Покров Богородичен". Над града се намира параклисът "Свети Спас".

Релеф

Град Дупница е разположен върху три тераси по отточната долина на река Джерман с посока северозапад-югозапад. Двата стръмни хълма в североизточната част на града - Кулата и Дренски рид, са естествена преграда по главния път София - Солун и отклонението му за гр. Кюстендил. Селищата в община Дупница са разположени в Дупнишката котловина, оформена от западните склонове на Рила и южните склонове на Верила. Котловината е отворена в източна и южна посока от долината на река Джерман. На юг и изток релефът на оградните склонове е типично планински, прорязан от множество реки и дерета, които образуват поройни конуси. Оградните склонове от север и запад са значително по-ниски и имат стъпаловиден характер.

Климат

Дупнишката котловина попада в умереноконтиненталната климатична област с известно средиземноморско влияние, което прониква по долината на р. Струма и р. Джерман. Това смекчава климатичните условия на района и го отнася по-скоро към преходноконтиненталния климат.

Зимата е мека, а лятото - топло. Средната годишна температура е 10.6С, а средната годишна амплитуда е 11.6С. Абсолютните минимални температури достигат 30С, а абсолютните максимални - 39.3С.

Водни ресурси

Най-голямата река, която протича през Дупнишката котловина, е Струма. Неин десен приток е буйната планинска река Джерман (заустването на Джерман е при гр. Бобошево), която извира от Седемте рилски езера. Водосборната й област е с площ около 396 кв. км.
Десни притоци на Джерман са реките Джубрена (25 км) и Тополница (25 км). Те са с непостоянен характер и през лятото пресъхват. По-важни леви притоци са р. Валявица, р. Горица, р. Отовица, р. Бистрица. На река Дяковска е изграден язовир Дяково. Той влиза в експлоатация през 1973 г. Освен водите на р. Дяковска, в него се събират за изравняване и води от някои притоци на р. Джерман.
Язовир Дяково от 13.01.1997 г. има постоянна охрана. Изготвена е програма, одобрена от областния управител, за етапно реализиране на проекта за СОЗ на яз. Дяково с цел промяна на предназначението му и ползването му и за питейно-битово водоснабдяване.

Снимки: http://bg.wikipedia.org/

Ако имате още информация за района, моля подайте я тук: