Боянската църква се намира в полите на Витоша. През XI в. тук е имало укрепление, което е играло важна роля във войните с Византия. Боянската църква е най-забележителният паметник на българската средновековна живопис. Същевременно тя е един от най-добре запазените и интересни наши архитектурни паметници от епохата на феодализма. Изографисана е от талантлив Боянски майстор. Стенописите са и от 1259 година с високи художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура.
На северната стена е семейният портрет на ктиторите. Севастократор Калоян и жена му Десислава са представени в цял ръст, облечени в разкошни тържествени облекла. Не по-малко интересни са и портретите на цар Константин и царица Ирина. Предадени са всички подробности в облеклото, в лицата са спазени индивидуалните особености, така че може да се приеме, че това са истински портрети, рисувани вероятно от натура и то във време, когато портретната живопис е била в зачатък.
В изграждането на Боянската църква биха могли да се разграничат три строителни етапа: първи - края на Х - началото на ХІ в., втори - средата на ХІІІ в. и трети - през ХІХ в.
Първата (източна) част на църквата е малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Построена е в края на Х - началото на ХІ в.
Втората част на църквата е пристроена в средата на ХІІІ в. с дарени от севастократор Калоян и съпругата му Десислава средства. Тя принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж е бил определен за гробница на дарителите, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши аркосолии, оформени в северната и южната стена, а горният - повтаря архитектурния тип на първоначалната църква, е бил техен семеен параклис. Характерно за фасадната украса на втората част на църквата е наличието на керамопластична декорация.
Последната част на паметника, издигната с дарения от местното население, се отнася към средата на ХІХ в.
Светата обител не е разрушена от турците при завладяването на София, но въпреки това запада. Силно засегната е през 17в., а през 18в. съвсем запустява. В момента е енорийска черква на кв. Бояна в София и играе ролята на музей на българското изобразително изкуство. През 1987г. приключиха реставрцоинните дейности в Боянската църква. Църквата е включена в списъка на ЮНЕСКО.
Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".
Виж на картатаЯзовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.
Виж на картатаНа 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.
Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
Виж на картата"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.
Виж на картатаБолата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.
Виж на картатаПещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.
Виж на картатаА̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.
Виж на картатаУзана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…
Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.
Виж на картатаЛопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста. Той е действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.
Виж на картатаЕдинственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие
Виж на картатаПриродният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.
Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II - IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика.
Виж на картатаКрепост "Моняк" е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите край село Широко поле, област Кърджали
Виж на картатаВакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.
Виж на картатаУникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали
Виж на картатаМегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.
Виж на картатаСредновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали
Виж на картатаЛъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа
Виж на картата