Не е голям делът на хората, които биха теглили кредит за покупка на жилище при сегашните нива на лихвите, като на база онлайн анкета с 4146 участници Investor.bg установи, че 4% от отговорилите са готови да вземат ипотечен заем срещу лихва между 8 и 12%, а 1% - при лихви между 13 и 17%. През октомври лихвите по жилищните кредити са на ниво от 8,94% спрямо 9,34% през септември и 9,45% през август.
„4% от хората приемат сегашната лихва, приемат ситуацията такава, каквато е, виждат какви са нивата при депозитите и че ресурсът е скъп”, каза в коментар на резултатите от анкетата Тихомир Тошев, изпълнителен директор на Кредит център. Като цяло той смята, че данните относително адекватно отразяват ситуацията на пазара, но е очаквал процентът на желаещите да получат кредит при текущите лихви да е малко по-висок. Тошев обаче съветва хората, които предприемат покупка на жилище с кредит, да изчакат икономическата обстановка да се стабилизира и техните доходи да се увеличат.
Естествено, при по-ниска лихва броят на хората, готови да теглят кредит, се увеличава, като 52% посочват, че биха предприели такава стъпка при лихва между 5 и 7%.
„Не е чудно за никого, че хората и фирмите искат да теглят кредити при посочените най-ниски лихвени нива”, казва Борис Димитров, управител на Кредит навигатор. „В тази икономическа ситуация обаче това не е определящо. Ще ви дам един пример: преди година и половина едно стандартно двустайно жилище в среден като цена на квадратен метър квартал на София струваше 70 хил. евро. При кредит за 20 години и лихва от 6,5%, месечната вноска би била 522 евро и общо платените лихви плюс главница възлизат на 125 250 евро. Сега същото това жилище струва 50 хил. евро. Отново при кредит за покупка на същото жилище за срок от 20 години, но вече при лихва от средно 8,5%, месечната вноска би била 434 евро и общо платените лихви плюс главница ще бъдат 104 140 евро. Примерът показва, че явно в момента на пазара на ипотечни кредити нито лихвите, нито цените на имотите са определящи, а сигурността, финансовата стабилност и перспективите пред всеки един от нас.”
Експертите очакват тенденцията на спад на лихвените проценти да продължи и следващата година.
„Очаквам лихвите да се понижат с около един процентен пункт - ако сега жилищните кредити в евро са с лихва 8,5%, то към края на следващата година те ще са 7,5%”, смята Тошев.
„От есента на тази година е налице леко понижение на цената на кредита. Ако не се случат допълнителни непредвидени икономически или финансови усложнения, тенденцията за понижение на лихвите, и то не само по жилищни кредити, е ясно изразена. Това понижение към момента е в порядъка на 0,5 до 1 процентен пункт и касае само новоотпуснати кредити. Навярно тази тенденция ще се запази и догодина, но понижаването на лихвения процент едва ли ще бъде драстично поради редица фактори – все още високи лихви по депозити, икономическата и финансова несигурност на стопанските единици и оттам респективно на отделните граждани и др.”, смята Димитров. Той уточни обаче, че под лихви на жилищния кредит се разбира цена на кредита (такси, комисиони – еднократни и годишни и застраховки), защото понижение на лихвите ще има смисъл само когато като цяло ГПР (годишен процент на разходите) се понижава.
Що се отнася до обема на отпуснатите кредити, прогнозите са положителни, но не екстремни. Тошев смята, че благодарение на задържането на цените на имотите хората са добили увереност и тези от тях, които намират изгодна сделка, я осъществяват. Според него този процент от населението ще нараства, тъй като много хора ще се поуспокоят, защото виждат, че апокалиптичните картини, които се рисуваха, не се сбъдват. По думите на Димитров едва ли ще има чувствителнa промяна в броя на кредитополучателите през следващата година спрямо тази.
За друга част от анкетираните не толкова нивата на лихвите са пречка за теглене на кредит, колкото трудното получаване на одобрение от банките. За отговора „И сега искам да тегля, но не ми дават” своя глас са дали три процента от запитаните. Този процент обаче не е показателен зa съотношението между хората, получили одобрение, и тези, които не са получили, защото анкетата не е ограничена само сред хора, които са кандидатствали за заем. Докато другите възможности за отговор, посочващи лихвени граници, са по-скоро хипотетични и човек може и да не е кандидатствал за кредит, за да ги избере, при тази възможност анкетираният вече е направил опит да получи кредит.
Според Димитров именно по-строгите изисквания на банките са най-голямата пречка пред желаещите заем.
„Макар и лихвите да продължат да се понижават с около 0,5 пункта на тримесечие (до определен момент, разбира се), основната бариера пред хората при кандидатстването за кредит не е цената му, защото в крайна сметка разликата не е толкова чувствителна отпреди 2 години да речем, когато наблюдавахме изключителна активност на пазара на ипотечните кредити, а новите критерии от страна на банките за одобрение на кредитоискателите. Това са финансиране на по-нисък процент от оценката на предложеното за обезпечение имущество, завишени изисквания за доход и др. Тези завишени критерии донякъде са и адекватни към моментната ситуация. Не по-малко влияние на обемите на жилищните кредити оказва и самата пазарно-икономическа ситуация – все още цените на имотите не са се стабилизирали и не са много хората, които чувстват стабилност и сигурност в своите доходи”, коментира той.
На мнение, че тегленето на ипотека в условията на криза е рисково при каквато и да било лихва, са 18% от отговорилите. Алтернативата на кредита за придобиването на имот – покупка със собствени средства, е най-добрата възможност според 22% от участниците.
Източник: investor.bg