Колективни кредити - нов механизъм за финансиране на жилищно саниране с европари

   Нисколихвени колективни кредити (заеми за сдруженията на собствениците) могат да дадат възможност на повече етажни собствености да участват в разпределението на европейските средства за саниране на блоковете.
Това каза за Investor.bg Цвета Наньова, главен консултант на съвместния проект за демонстрационно обновяване на многофамилни жилищни сгради на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Програмата на ООН за развитие (ПРООН) по време на конференцията BuildinGreen 2012, посветена на енергийното обновяване на сградния фонд.

Експертът поясни, че във всеки блок има домакинства, които или не могат да си позволят да изтеглят нормален банков кредит, или не отговарят на някое от формалните изисквания на банките за отпускане на заем, дори и да имат възможност да си плащат вноските. Така те няма да могат да осигурят самоучастието си при обновяване на сградата по схемата на строителното министерство, която предстои да стартира всеки момент, което би довело до провал на санирането.

Дори за отпускането на нисколихвени заеми по линия на Фонда за жилищно обновяване за собствениците, които не могат със собствени средства да осигурят самоучастие, ще се изискват обезпечения като за нормален банков кредит – поръчителство, залог на вземания, ДЦК, акции и други активи и т. н.

Този проблем може да бъде решен, като се отпусне колективен кредит – заем за самото сдружение на собствениците, обясни Цвета Наньова. Обезпечението ще се осигури от всички членове на етажната собственост, които ще трябва да съберат някаква сума. Кредитът обаче ще се погасява само от собствениците, които са ползвали ресурса. Така се гарантира на хората, че няма да плащат задълженията на съседите си, допълни Наньова.

Практиката


В държавите от Централна и Източна Европа разпределението на ресурсите по европейските структурни фондове, предназначени за саниране, се осъществява именно чрез колективно кредитиране, обясни Цвета Наньова.
В тези държави обаче етажните собствености имат своя банкова сметка, през която плащат комуналните си сметки без електричеството, което единствено се плаща индивидуално от домакинствата. Така за банките е по-лесно да проследят доколко сдруженията са благонадеждни, защото виждат дали сметките за отопление и вода се плащат редовно, както и дали етажната собственост събира средства във фонд за ремонт и обновяване на сградата, посочи експертът.

Тази организация дава възможност на банките да проявят гъвкавост в зависимост от конкретния случай. От благонадеждни сдружения на собствениците се искат по-ниски обезпечения, тъй като и рисковете за банките са по-малки. За всички останали има различни варианти, например да внасят сума по-висока от месечната им вноска по колективния кредит за определен период от време, така че да се натрупа резерв, който да служи като обезпечение, посочи Цвета Наньова.

В България няма голям опит с отпускането на колективни кредити на етажни собствености. Досега се е възползвало само едно сдружение, което е обновило блока си с пари по демонстрационната програма на МРРБ и ПРООН и е получило заем от Фонда за енергийна ефективност, посочи главният консултант на проекта.
Сградата се състои от 24 апартамента, които са осигурили обезпечение в размер на 20% от стойността на кредита. От ресурса са се възползвали само няколко домакинства, които не са успели да осигурят самоучастието си с други средства, посочи Цвета Наньова. Според нея е време и у нас да започнат дискусиите за колективното кредитиране, за да може повече хора да се включат в разпределението на европейските ресурси за обновяване на жилищните сгради. По нейни наблюдения обаче идеята би се възприела трудно от търговските банки, а допълнителна пречка се оказва и народопсихологията на българина, която го възпира от участието в съседски сдружения.

Схемата


От всички държави-членки на Европейския съюз България е успяла да договори най-голям размер на евросубсидията за саниране – 50% от стойността, посочи Десислава Йорданова, директор на дирекция “Жилищна политика” при строителното министерство, която е бенефициент по проекта за обновяването на многофамилните жилищни сгради.

Осигурени са 50 млн. лева по програмата за регионално развитие за безвъзмездното финансиране, а други 13 млн. лева ще се ползват за кредитиране на собствениците по линия на Фонда за жилищно обновяване, допълни тя.
Очаква се всеки момент Еврокомисията да одобри проектното предложение, което е изпратено в Брюксел още през януари, допълни Йорданова.

Санирането на един блок ще става на няколко етапа. Етажната собственост първо трябва да кандидатства с помощта на регионалните проектни мениджъри, за които в момента тече конкурс. Те ще подпомогнат сдружението при подготовката на документацията. Следва техническо обследване на сградата, за да се докаже дали тя е конструктивно устойчива. Ако е устойчива следва и енергийно обследване, което ще предпише нужните мерки за подобряването на енергийната ефективност. Едва тогава се изготвя проект за санирането и ремонтите по отоплителните, канализационните и вентилационните инсталации и се пристъпва към издаването на разрешение за строеж и самата работа по сградата.

Целият процес по обследването на сградата и изготвянето на проекта ще се заплаща с европейски пари. Собствениците трябва да осигурят самоучастие за самото саниране, обясни още Десислава Йорданова. Собствениците няма да бъдат затормозявани и с търсенето на изпълнители. Регионалното министерство ще провежда обществените поръчки, като представител на етажните собствености ще участва в тръжните комисии като оценител на кандидатите за обследването, проектирането и строителството.

Източник: investor.bg