Област Габрово се намира в северната централна част България.

Местоположение

Разположена е на обща площ от около 2000 кв.км. Включва 356 населени места, администрирани в 4 общини - Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна. Населението на областта е 141 000 души. Административен център на областта е град Габрово с население около 65 700 души. Той е индустриален, търговски и туристически център.

Климат

Климатът в региона е умерено-континентален, отличаващ се със студена зима и сравнително топло лято. Валежите са с подчертано континентален характер. Преобладават северните и северозападните ветрове. Регионът се характеризира с висока годишна продължителност на слънчевото греене. Средногодишните температури са около 10 С. По високите планински части снежната покривка се задържа около 110 дни.

Икономика

Електроенергийната система на прилежащата територия е добре развита и оразмерена да поема по-голямо натоварване. Техническото състояние на използваните съоръжения е добро.
Особеност на досегашното развитие на Габровска област е изградената добра производствена база, съпроводена с висока степен на развитие на транспортната комуникация и на други инфраструктурни обекти. Това означава, че областта притежава благоприятни предпоставки за стабилно икономическо развитие.

Отраслите на икономиката, развити в областта, са машиностроене, електротехника, производство на металорежещи инструменти, лека промишленост, хранително-вкусова промишленост, винарство и обработка на тютюн. В областта са разположени и няколко държавни и общински дружества, големи текстилни предприятия и водещи дружества в производството на обувки и пластмаси. Освен това в областта са развити и много частни фирми за търговия на едро и на дребно, както и сектор услуги.

География

През територията на областта минават няколко реки. Техните води се използват предимно за напояване и отделни промишлени дейности. Югозападно от град Габрово е изграден язовир "Христо Смирненски", който е основен източник на питейна вода за града. С изпълнение на проектите за довършване строителството на язовирите "Бяла" (Севлиево) и "Нейковци" (Трявна) и частичната реконструкция на язовир "Христо Смирненски" (Габрово) ще се постигне трайно решаване на проблема с питейната вода и ще се осигури вода за битово и промишлено потребление.

Образование и администрация

В областта има 39 общообразователни училища, 6 специални, 2 СПТУ, 8 техникума, 1 училище по изкуствата и Технически университет - Габрово.

Административното седалище на Национален парк "Централен Балкан" е в град Габрово. Паркът обхваща части от 4 области и 8 общини. От Габровска област е обхваната част от община Севлиево, където се намира един от деветте природни резервата "Пеещи скали" - уникални скални образувания, които увенчават като корона вековна букова гора. Непосредствената близост на региона до Стара планина, планинският въздух, природните и историко-етнографски забележителности, архитектурните резервати и комплекси, както и паметниците на културата, правят областта привлекателно място за туризъм. Соколският манастир се намира на 12 км от Габрово.

"Люляците" е климатичен курорт на 15 км западно от Габрово, подходящ за хора с белодробни заболявания. "Узана" е високопланинска курортна местност, географският център на България, на 22 км югозападно от града. Там има няколко хотела, 3 туристически хижи, ски-лифт, база на Планинската Спасителна Служба.

Историческият Шипченски проход се намира на 21 км южно от Габрово, а историческият връх Бузлуджа – на 12 км източно от прохода.

Архитектурно-етнографски резерват Боженци се намира на 16 км източно от Габрово. А паркът “Градище”, разположен високо над Габрово сред зеленината на борова гора, е чудесно място за разходки и излети.

транспорт

Основните благоприятни страни на географското положение на областта за развитието на икономиката в региона са кръстопътното й местоположение и транспортната й обезпеченост. Габрово има удобни пътни връзки с останалите важни градове на страната. Най-близкото летище е на 60 км в Горна Оряховица.

Всички автобуси от Габрово за Казанлък спират на Шипченския проход, но до връх Бузлуджа няма редовен транспорт.