Витоша се намира  в Област София, в непосредствена близост до града.

Планината

Витоша планина се намира между Стара планина и Рило-Родопския масив и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Оградена е от Софийската, Пернишката, Смоковската котловина, Плана и  Люлин планина. Средната й надморска височина е 1382м, което я нарежда на второ място у нас след Рила (1545м). Образуването на планината е резултат от бурни тектонични процеси в следствие на които се е получила интересна структура.

Формата й е куполовидна, а най-високата й точка е Черни връх (2290 м). Други върхове са Резньовете, Скопарник и Острица.

На територията й се намира Природен парк "Витоша", който е най-старият на Балканския полуостров.

Каменни реки

Характерни за Витоша са каменните реки. Те представляват големи струпвания на скални блокове с форма близка до тази на куб. Получили са се вследствие на течащата вода, която постепенно е загладила техните ръбове. Те са основна туристическа цел в планината. В северната част на Витоша има множество хижи, почивни станции и хотели.

От дълго време се спори дали на Витоша е имало заледяване. Обект на тези спорове са каменните реки. Дълбоко под тях се чува глухото бучене на водата. Днес в научните среди преобладава мнението, че те не са морени, а са резултат от специфично за планината изветряне на сиенитните скали.

Пещери

Сложното нагъване на земните пластове е довело до образуването на 38 пещери, от които 35 са по поречието на р. Струма между селата Боснек и Чуйпетлово. По-известни от тях са Чучулян, Чичовци, Академик и снежнобялата пещера Пепелянката, пред която преди да влязат, старите пещерняци са оставяли обувките си.

Безпорен фаворит, обаче е Духлата - най-дългата пещера в България. Нейните галерии са с обща дължина 18км, разположени на седем етажа с шест подземни реки. Пещерата е богата на малки езерца, сталактити, сталагмити, "балдахини", "драперии", "завеси" и множество причудливи образувания като "Елата" и "Ръката на Тангра".

Карстови извори

В района има няколко карстови извора, от които най-голям е "Врелото" под връх Богово коло. Най- известен е "Живата вода", чието странно име не е случайно. Под земята този извор е свързан с неголяма празнина, която се пълни и оттича, давайки по този начин пулсирането на водната струя.

Най-дългата пещера в България, огромното растително богатство, уникалните каменни реки, изобилието на води близоста до столицата обясняват интереса към планината. Напълно закономерно тук е първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от родолюбивият Алеко Константинов. Днес планината се радва на най-големия поток от туристи в нашата страна.

Климат

Температурите в по-високите части на Витоша са сравнително ниски през цялата година. Средната месечна температура през месец януари е -4°С, а на Черни връх е -8°С. Летните температури също не са особено високи. Средната месечна температура през юли е 13°С, а на Черни връх е 8°С. Абсолютната максимална температура на Черни връх е +24°С, а абсолютната минимална е -27,4°С.

Основни за планината са югозападните ветрове. Често ветровете в по-високите части достигат голяма скорост и вследствие тяхното действия остават обширни ветровали. По билото на Витоша средната годишна скорост на вятъра е над 10 m/s

Общото време на слънчевото греене е сравнително малко, като за средните части на планината то е 2400 h, а за Черни връх то е по-малко от 2000 h.

Води

Във Витоша има голям брой малки водни източници, но единствената голяма река, която извира от планината, е река Струма, която тече на юг, преминава през България и Гърция и се влива в Бяло/Егейско море.

За планината твърдите валежи от сняг и град представляват над 50 % от общото количество на годишните валежи.

Растителност и животински свят

Не случайно Витоша е наричана "белият дроб на София". На територията на планината има над 1800 вида висши растения. Това представлява половината флора на България. 150 вида дървесни и храстови видове заемат над 50% от площта на планината.

През пролетта и лятото поляните се превръщат в невероятно пъстър килим от треви и цветя-  камбанки, иглики, минзухари, теменужки и много други. 52 вида растения попадат в Червената книга. Сред тях са снежното кокиче, жълтата и петниста тинтява, наваличето, планинския божур (витошкото лале), жълт планински крем, петров кръст, насекомоядна кръглолистна росянка, златистата кандилка и др.

Въпреки, че планината е толкова "цивилизована" животинския свят е богат. Установени са 1800 вида безгръбначни, 10 вида земноводни, 12 вида влечуги и над 200 вида птици. Наред с по-дребните обитатели се срещат 50 вида бозайници. В горите и по южните склонове има сърни, благородни елени и елени лопатари, лисици, диви свине и ограничен брой мечки.

туризъм

На Витоша има добри условия за зимни спортове — ски, сноуборд, шейни и други, като сред най-известните писти са "Стената", "Синя писта", "Зелена писта", "Лалето" (най-дългата), "Заека" и "Ветровала." Работят няколко ски лифта и съоръжения.

Ски пистите във Витоша са ранообразни и подходящи за опитни и начинаещи скиори и сноубордисти. Витоша предлага шест ски писти с различна трудност и дължина - зелената е най-лесната, а Витошко лале, най - трудната. Има трасе за ски бягане, Универсиада, дълго 9600 м. Към всички ски писти има необходимите съоръжения: няколко седалкови лифта, един кабинков, стартиращи от покрайнините на Витоша и стигащи почти до върха на планината.

Не липсват и обекти за алпинизъм. На-известният от тях е двуглавият връх "Комините". По- рядко посещавани са скалите над Боянския водопад, а първенството държи източната стена на връх Голям Резен, която е висока до 250м. Огромен интерес също представлява Боснешкия карстов район в югозападните склонове на планината.

В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е "Алеко", намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център "Алеко". Много бързо след нея се появяват хижите "Селимица", "Кумата", Фонфон", "Тинтява", "Еделвайс", "Момина скала" и др. В парка са прокарани над 290км алеи. Изградени са 6 ски-писти с дължина 13 км, 2 кабинкови ("Княжево- вр. Копитото" не функционира) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски- влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.

Национален парк "ВИТОША"

Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27. 10. 1934г. и е заемал площ от 6 401ха. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става "народен" (1936г) и "природен" (2000г). По настоящем природен парк "Витоша" заема територия от 26 606ха. В него са включени два резервата.

В парка се намира и Боянския водопад, който е най-високият на територията на планината. На територията на парка се намира също и Драгалевския манастир, който има голямо историческо значение.

защитени територии

"БИСТРИШКО БРАНИЩЕ" (1 061ха) е образуван едновременно с парка, като основната цел на обявяването му е била да съхрани смърчовата популация в басейна на Стара река (горната част на Бистришка река). Днес голяма част от дърветата са на възраст над 120 години, а височината им достига 35м. Съвсем заслужено през 1977г . Бистришко бранище е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата на "ЮНЕСКО"- "Човекът и биосферата".

Резерватът е разположен върху източния склон на Витоша, под върховете Малък и Голям Резен и Скопарник. Той обхваща горните течения на Бистришка и Янчевска река, които извират от каменните грамади под споменатите върхове. Неговата най-висока точка е 2286 м, а най-ниската - 1430 м. Той е дълъг около 4,5 км, а ширината му е около 3 км.

Преобладаващ е смърчът с примес от бук. Срещат се още бреза, трепетлика, офика, ива и много рядко ела и бяла мура. Средната възраст на гората е 100-120 години, а средната височина на дърветата надхвърля 25 м. Най-старите смърчови дървета са на 140-150 години, с диаметър до 1,30м.

Климатичните условия в резервата са доста сурови. Средната годишна температура се движи между 1 С и 5С. От ноември до април във високо-планинската част (над 2000 м) има отрицателни средни температури. Особено характерна е голямата преспа под вр. Голям Резен, която се вижда добре от София и се задържа до юли, а понякога и до август.

Движението през резервата е разрешено само по маркираните пътеки от х. Алеко за с. Железница и с. Бистрица.

"ТОРФЕНИЯТ РЕЗЕРВАТ" е с площ 1 041ха и включва торфищата във високите части на планината между Черни връх и вр. Черната скала. Те са на възраст до 1500г. и на места торфния слой достига дебелина 60см. Там се срещат 300 вида мъхове и 500 вида водорасли, а също така красиви и редки цветя. В местност Киселище се намира витошкият дендрариум, където на площ от 1400 дка могат да се видят интересни дървесни и храстови видове.

Голямото научно значение на резервата се изразява в това, че от времето, когато са се образували торфените слоеве е запазен попадналия в тях цветен прашец от заобикалящите го гори. От анализа на поленовите зърна се установява, че в далечните исторически времена на Витоша са виреели смърчът, белият бор, елата и букът, които и се срещат там и досега.

Достъпът на туристи в резервата "Торфено бранище" е забранен.

транспорт

Лифт
Седалков лифт "Драгалевци - Голи Връх". Началната станция на лифта е над ж.к.Драгалевци (до нея можете да стигнете пеша за около 15 мин. от центъра на Драгалевци или с автобус N93 от Хладилника). Лифта работи в Четвъртък, Петък, Събота, Неделя и официални празници. Цената на 2-те отсечки е 1,2лв. Всеки първи петък на месеца е безплатен за учащи. От горната станция (Голи Връх) до Алеко се достига по широка алея (около 20мин.)

Кабинков Лифт "Симеоново"
Началната му станция се намира между кв. Симеоново и околовръстният път. До нея се стига с автобуси № 122 (от Хладилника), № 123 (от Дървеница) или пеша от спирките на автобуси № 111, 68, 69 (спирките са на около връсния път).

Автобуси:

кв. Бояна - до ж.к. Бояна най-удобно е предвижването с автобус № 64 (начални спирки - Хладилника и Център по Хигиена) или № 63 (от "Петте кюшета").
кв. Драгалевци - до ж.к. Драгалевци най-удобно е предвижването с автобус № 64 (начални спирки - Хладилника и Център по Хигиена).
ж.к. Симеоново - автобус № 98 от Хладилника или автобус № 67 от Семинарията.
с. Бистрица - автобус № 98 от Хладилника, автобуси № 68, 69 от Дървеница
с. Железница - автобус № 98 от Хладилника, автобус № 69 от Дървеница

Източници:   http://www.vitoshamount.hit.bg/      http://www.park-vitosha.org/      http://bg.wikipedia.org/