Пантеон на Възрожденците
Пантеонът на Възрожденците се намира в град Русе, на самия бряг на река Дунав, на 195 км северозападно от Варна и на 311 км североизточно от столицата София.
Той представлява национален храм – костница, разположен на площ от 4456 кв.м, в който са погребани 39-ма известни българи, сред които Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев и др. Освен това са почетени още 453-ма души - участници в Ботевата чета, Червеноводска въстаническа чета, Априлското въстание и опълченци, чиито имена са изписани във вътрешността.
Строежът на Пантеона започва през 1977 г. на мястото на разрушената през 1975 г. християнска църква ”Вси светии”. Той е официално открит на 28 февруари 1978 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на България.
Мощите на видните български революционери са положени под дърворезбен фриз от махагоново дърво. Майсторски изпълнената дърворезба символизира икономическия, политическия и духовния подем на българския народ през Възраждането. В средата под позлатения купол е горял вечен огън, който е загасен през 1988 г.
След широка дискусия през 2001 г. Пантеонът е "християнизиран" с поставяне на кръст върху купола му, и са открити параклисът "Св. Паисий Хилендарски" и музейна експозиция.
Пантеонът е сред 100-те национални туристически обекта.
ТРАНСПОРТ И НАСТАНЯВАНЕ
До Пантеона на Възрожденците се достига лесно, тъй като е разположен в самия град Русе. Намира се на площад Възрожденски и е отворен за посетители всеки ден от 9 до 17.30 часа /без петък и събота/.
Град Русе предлага чудесни условия за настаняване на туристи - на разположение на гостите на града са няколко хотела, къщи за гости, заведения за хранене и забавление.
Източници: www.museumruse.com, http://bg.wikipedia.org
Снимки: http://bulgariatravel.org
Градска градина "Алжир"
Градска градина "Алжир" се намира в кв. "Банишора" от двете страни на бул. Христо Ботев, между ул. "Софроний Врачански" и ул. "Братя Миладинови".
Виж на картата
яз. Жребчево
Язовир Жребчево е четвъртият по големина язовир в България, разположен в красива подпланинска местност, до селата Баня и Асеновец, от община Нова Загора.
Виж на картата
Патриаршески манастир "Света Троица"
На 6 км северно от гр. Велико Търново се намира манастирът известен още като Асенов и Шишманов. Възникнал е през XI в., около 1070 г. Останките от стария манастир се намират на 1 км северно от сегашните манастирски сгради.
Биосферен резерват Чупрене
Резерватът е един от най-големите биосферни резервати в България, създаден през 1973 година, за да се запазят най-северните иглолистни гори на България. През 1977 година е включен в списъка на биосферните резервати по програма "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.
Виж на картата
Водопад "Сини вир"
"Сини вир" е името на малък водопад, намиращ се на Медвенската река в близост до с. Медвен.
Виж на картата
Залив и резерват Болата
Болата е малък, красив залив и резерват на българското Черноморие. Намира се от северната страна на нос Калиакра, на около 6 км югоизточно от с. Българево, около 13 км от гр. Каварна в къщата посока, и приблизително на 74 км североизточно от гр. Варна.
Виж на картата
Пещера Водните дупки
Пещерата Водните дупки се намира в община Априлци, в пределите на Национален парк "Централен Балкан", на северния склон на масива на връх Ботев.
Виж на картата
Алботински скален манастир
А̀лботинският манастир е недействащ средновековен скален манастир, част от Видинска епархия.
Виж на картата
Узана - географският център на България
Узана - сърцето на Балкана. В своята прегръдка планината е съхранила това необикновено място, където можете пълноценно да се заредите със сила и с часове да се любувате на нейното величие и красота. Далеч от шума и суетата тук ще намерите щедро изобилие от багри, спокойствие и мир, ще зарадвате сърцето си с мелодията на птичите песни, с горския дъх и шепота на диви треви…
Червеница - геоложкият феномен над с.Кунино
Природният феномен Червеница е монолитен скален блок, издигащ се на повече от 150 м над речната тераса на р. Искър при с. Кунино. Разположен е на около 46 км източно от гр. Враца и приблизително 120 км североизточно от гр. София.
Виж на картата
Музей на солта
Единственият по рода си музей в Източна Европа, посветен на производството на сол чрез слънчево изпарение на морската вода, гр. Поморие
Виж на картата
Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча"
Лопушанският манастир е разположен в Стара планина, в долината на река Дългоделска Огоста. Той е действащ и се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.
Виж на картата
Резерват Тауклиман
Природният резерват Тауклиман е типично свлачище с дължина около 4 км, оформено между ръба на Добруджанското плато и морския бряг.
Базилика "Света София" - гр. София
Раннохристиянската базилика "Света София" е действащ православен храм в центъра на град София. Църквата е построена вероятно в началото на VIв. върху останките от раннохристиянски гробници от II - IVв. и руините на две по-ранни църкви от IV-Vв. Разположена е сред некропола на антична Сердика.
Виж на картата
Средновековна крепост "Моняк"
Крепост "Моняк" е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите край село Широко поле, област Кърджали
Виж на картата
Вакарелски манастир "Св. Петка"
Вакарелският манастир "Света Петка" е основан през ХХ в., а сега е периодично действащ. Функционирал е като женски манастир.
Виж на картата
Пещера "Утробата"
Уникален храм от времето на траките край село Ненково, област Кърджали
Виж на картата
Скален комплекс "Глухите камъни"
Мегалитният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища от пр.н.е., чиято сила продължава да действа и днес на всеки, който го посети.
Виж на картата
Крепост Кривус
Средновековна крепост, разположена върху живописна скала над река Арда край село Башево, област Кърджали
Виж на картата
Лъджански манастир "Св. св. Константин и Елена"
Лъджанският или Ивайловградският манастир "Св. св. Константин и Елена" е разположен близо до ивайловградския квартал Лъджа
Виж на картата