Фалитите на САЩ: Исторически уроци за еврото
В началото на 70-те години на 19 век цените на недвижимите имоти във Виена, Берлин и Париж се повишили заради строителен бум, стимулиран от евтини кредити, обезпечени с ипотеки по все още непостроени или недовършени жилища. Последвалият колапс създава паралели с това, което се случва през последните години и наред с други уроци от американската история може да ни помогне да се справим с дълговата криза в еврозоната.
Освен нарастването на цените на недвижимите имоти, Европа била изправена и пред друго предизвикателство.
Благодарение на няколко нововъведения като елеваторите за зърно, поточните линии и огромните презокеански параходи, американските фермери започнали да изнасят за Стария свят огромно количество жито, а впоследствие и готови храни. Това се случило, след като прериите в Средния Запад били превърнати в плодородни ниви, а железопътните линии свързали източния и западния бряг.
Производителите на зърно от Русия и Централна Европа просто не успявали да се конкурират с янките, нито пък да се адаптират към новата реалност, която в последствие останала в учебниците по история като Американската търговска инвазия.
Крахът настъпил през май 1873 г., след като ниските цени, предлагани от американските производители, развенчали дотогавашните хипотези за икономическия растеж в Европа. Континенталните банки колабирали, принуждавайки британските финансови институции да изтеглят капиталите си поради хаоса и несигурността, кой има по-голяма експозиция към лошите ипотечни кредити. Скоро след това банковата криза обхванала и САЩ, а железопътните компании се оказали сред първите жертви на сложните финансови инструменти, които обещавали на инвеститорите фиксирана доходност.
Ако се прехвърлим 135 години напред във времето, тази история за смутни финансови времена носи белезите на хроничните банкови и дългови проблеми, на които сме свидетели днес, пише Стивън Рос, професор по икономика от Масачузетския технологичен институт, цитиран от CNBC.
„Ако заменим Азия с Америка и Западна Европа, имаме описание на това, което се случи при сегашната криза. Западът е финансиран от нововъзникващите икономически тигри от Изтока и това предизвика бум на пазара на недвижимите имоти и потреблението“, коментира той. „Както през 1873 г., банките и сложните финансови инструменти улесниха това. Не трябва да забравяме обаче, че и в двата случая усилията на правителствата да улеснят достъпа до жилищния пазар се оказаха ключови за дълбочината на кризата“, допълва Рос.
Кризите са също толкова характерни за смесицата от политика и финанси днес, колкото са били и в края на 19-ти век, допълва той.
Историята, разбира се, се повтаря
Освен през 1873 г. в своята книга „Нация от длъжници: Една нестандартна история на финансовите катастрофи в САЩ“ (A Nation of Deadbeats: An Uncommon History of America's Financial Disasters) американският историк Скот Рейналдс Нелсън описва подобни сътресения още през 1792 г., 1819 г., 1837 г., 1857 г., 1893 г. и 1929 г.
Във всичките тези случаи, както и сега, комплексното финансово инженерство неизменно е съпътствало спукването на инвестиционните балони. Пример за това са железопътните облигации, свързани с кризата от 1873 г., за които финансовите посредници вярваха, че са достатъчно сложни, за да ги защитят от фалит.
„При всеки един от тези случаи сложната верига от институции, свързваща кредитополучателите с кредиторите, е правила различаването на добрите от лошите заеми невъзможно“, пише Нелсън, който е професор в College of William and Mary.
През 1837 г. спукването на инвестиционен балон на пазара на недвижими имоти в САЩ (отново) довело до банкова криза (отново), заради която през 1842 г. една трета от американските щати фалирали.
Паралелите с кризата в еврозоната е излишно да бъдат коментирани. Може единствено да споменем, че Гърция е в ролята на Мисисипи, чието правителство през онези далечни дни фалирало първо. При това през 1837 г. САЩ са били приблизително на 60 г., колкото е Европейският съюз (ЕС) сега. Именно за това в светлината на последните събития тази криза е толкова интересна, коментира Чарлз Робъртсън, икономист на Renaissance Capital в Лондон.
По статията работиха: Георги Стоянов, редактор Петър Нейков
Източник: www.investor.bg
(27.09.2012)