Топ 7 на теориите за икономически конспирации - първа част

Терминът „теория за световния заговор“ активно навлиза в края на 60-те години, а през 1997 г. Оксфордският речник на английския език включва израза „теория на заговора“ в речниковите си статии. Привържениците на тезата за световен заговор вярват, че човешката история не се състои от случайни събития, а от целенасочени действия, управлявани от сиви кардинали. Въпросът е чии кукли на конци сме всички ние.

Според изследователите теориите за заговор особено се активизират, когато в обществото протичат сложни дестабилизационни процеси, каквито са били например Великата френска революция, разпадането на СССР и финансово-икономическата криза, която търпим всички ние. Живеем в свят, определян от икономическите отношения, така че не е случайно, че голяма част от съвременните теории за световен заговор са насочени именно към икономиката:

1. Доларовите кукловоди.
Всичко, което се случва в света се ръководи от малка тайна организация, чийто основен инструмент за въздействие е доларът. Според привържениците на тази теория всички завоеватели на света – от Александър Македонски до Хитлер, са се провалили и сегашните лидери са решили да действат по-хитро: няма нужда да завоюват света, след като могат да си го купят. Тези хора са по-влиятелни от политиците, защото в техните ръце е съсредоточена реалната власт: властта на парите.

Според италианския журналист и евродепутат Джулието Кеза тайното световно правителство се състои от 9 души, които управляват големите световни финансови институции като Goldman Sachs, UBS, Bank of America, Deutsche Bank и други. Швейцарският математик Джеймс Глатфелдер пък е изчислил, че 147 корпорации управляват над 50% от световните ресурси. Класическата теория твърди, че съдбата на света се решава на тайни срещи на затворени организации като Билдербергския и Бохемския клуб.

В основата на тази теория стои едно спорно изказване на Майер Амшел Ротшилд от XIX в. Той казва: „Дайте ми право да контролирам парите на една страна и ще ми е напълно безразлично кой пише законите“. Конспираторите са уверени, че неговата мечта се е сбъднала и в наши дни няколко финансови клана, начело с Ротшилд, Рокфелер и Морган, управляват най-силната световна валута- доларът през Федерация резерв в Ню Йорк, основната структура на Фед.

2. Петролният заговор.
Крахът на съветската империя е оплетен в загадки и теории. Една от тях твърди, че спадът на цените на петрола в световен мащаб е заговор на ЦРУ, който цели да лиши СССР от конвертируема валута в момент, когато той е най-големият вносител на зърно в света. Намаляването на потоците петродолари лишава страната от средства за финансиране на военната мощ и за купуване на верността на метрополиите- социалистическите страни в Източна Европа.

Суровинната зависимост на съвременна Русия е наследство, останало й от времената на СССР. Нефтеният бум започва през 60-те години на миналия век, когато в Западен Сибир е открито богато петролно находище. През 70-те години СССР е световен лидер в износа на петрол. Въпреки това през следващите 10 години, добивът се увеличава 10 пъти. По време на краткото нефтено благоденствие СССР спечелва над 150 млрд. долара, срещу които се купуват необходимите на страната продоволствия. За чудото съдейства и арабската криза, по време на която цените на петрола скачат 4 пъти.

Но в края на 70-те години Саудитска Арабия увеличава добива на петрол, понижавайки цените. Една от причините за решението е навлизането на съветските войски в Афганистан. Останала без петродоларите си, Москва се учи на икономии. Включително и по отношение на военните разходи.

Според последователите на тази теория на конспирацията световният спад на цените на петрола е бил провокиран от САЩ. Администрацията на Рейгън мечтае да срине „империята на злото“ и покрай красивите думи за „мюсюлманска солидарност“ дава на саудитците достъп до западните технологии за преработка за петрол.

От арабските страни потича петрол, който залива пазарите. През 1981 г. цената на петрола е 35 долара за барел. След пет години, през 1986 г., тя е вече 20 долара. Това означава 13 млрд. долара загуби за СССР за всяка година.

По-късно член на рейгънския съвет за национална сигурност на име Томас Рид ще признае, че през 1982 г. ЦРУ създава програма, според която през дълга линия посредници в СССР трябва да попаднат планове за промишлени мощности с преднамерено внесени грешки. Рид смята, че това е една от причините за поражението на Съветския съюз в Студената война.

3.Заговорници в бели престилки.
Привържениците на тази теория са убедени, че фармацевтичните компании крият от човечеството евтини и много по-ефективни методи за лечение, за да не загубят постоянния си източник на печалби.

Професорът по микробиология Бари Джеймс Маршал, който заедно със свои колеги доказа, че язвата се причинява от бактериите Helicobacter pylori и получи Нобелова награда за откритието си, многократно е обвинявал компаниите, че предпочитат да произвеждат лекарства за симптомите на болестта, но не и за истинското й лечение. Той твърди, че по същия начин стои въпросът с диабета.

Теориите за „заговори не белите престилки“ не се изчерпват с това. Според някои вирусът на СПИН е „търговски продукт“ и всяка кампания за борба с него е просто машина за пари. Според „конспиратолозите“ фармацевтичните компании стоят зад екзотичните епидемии, на които станахме свидетели през последните години: свински грип, птичи грип, атипична пневмония. Световната здравна организация обяви най-висока степен на тревога, фармацевтичните компании пуснаха ваксини.

По информация на J.P.Morgan допълните разходи за една година по време на епидемията от свински грип са били 7 млрд. евро. Година след епидемията, Съветът на Европа обвини Световната здравна организация в преувеличаване на заплахата, внушения на необосновани страхове на населението и въвличане на държавите в излишни разходи. Но фармацевтичните компании спечелиха доста за това време.

Теорията на фармацевтичния заговор е в основата на трилъра „Заразно зло“ с Мила Йовович.

4. Безалтернативната енергия.
Според тази теория петролните компании са влезли в таен енергиен заговор, за да попречат на развитието на зелена енергия. Те са започнали да подготвят застраховката си срещу разорение далече преди научно-техническата революция. Привържениците на тази теория смятат, че Дж. П. Морган, който спонсорира работата на Никола Тесла, укрива негови разработки за вакуумна технология за производството на енергия. Те свързват смъртта на руския учен Михаил Филипов също с опит да бъдат прекратени неговите разработки за алтернативна енергия. Сериозен повод за безпокойство дават и електромобилите, появили се през 1841 г., но изместени от бензиновите си събратя.

Фактът, че до момента човечеството не разполага с пълноценна алтернатива на традиционните източници на енергия, кара мнозина да вярват, че петролните компании изкупуват патенти за технологии и не им позволяват да излязат на пазара, както и че лобират пред правителствата, затруднявайки навлизането на алтернативните източници в бита.

Източник и снимки: http://profit.bg/