Индустрията спада с 3.2% през март
Рецесията в някои европейски държави вече започва да се отразява на българския индустриалния сектор. Данните на Националния статистически институт за март показаха спад на промишленото производство от 3.2% на годишна база и ръст от 1% на месечна. Докато януари и февруари са традиционно слаби месеци за тези компании, март е време за набиране на скорост. Затова и повишените производствени обеми спрямо първите два месеца на годината не са изненадващи, но понижението в сравнение със същия период на 2011 г. е показателно за промяна в икономическата среда.
Ако спадовете в индустрията продължат, проблемите могат да се пренесат и върху останалите сектори от икономиката. А това ще потисне вътрешното търсене и може да доведе до по-висока безработица. Точно такъв път следваше развитието на кризата преди 3 години, но за момента мнозинството от анализаторите и представителите на бизнеса смятат, че черният сценарий може да се избегне.
Моментна снимка
Индустриалните компании произвеждат по-малко, отколкото преди година, но този път няма ясна тенденция за спад в поръчките. Сега клиентите им са променили поведението си и правят заявки в последния възможен момент, но те все още са близки до миналогодишните, споделят български мениджъри и предприемачи. Повече яснота дали ще има стабилизация или влошаване на търсенето обаче ще има през втората половина на годината, твърди мнозинството от запитаните.
"Има стремеж у клиентите ни да поръчват възможно най-късно - едва в момента, когато им е необходимо, а не когато си градят складови наличности с цел дългосрочно подсигуряване на производството", каза за "Капитал Daily" Владимир Спасов, който е търговски пълномощник в "М+С хидралвлик". Той посочи, че психологическите нагласи са променени към по-голяма предпазливост. В машиностроителния сектор, към който спада неговата компания обаче, има ръст и спрямо миналия март той е 22%.
Сходно е поведението на чуждите партньори на българските фирми от текстилната промишленост. Според данните на НСИ тя се понижава с 12% на месечна база. Този бранш вече четири години балансира между положителните тенденции като отлив на производства от Китай към по-близки центрове на Балканите, Турция и Северна Африка и спадащо търсене в държави като Италия, Испания и Франция, където отива основната част от българската продукция.
От бранша заявиха, че вътрешният пазар е замрял, като разцвет изживяват единствено магазините за дрехи втора употреба. Развитие имат и нишовите производства, където фирмите намират специфични клиенти с перспективен бизнес и се позиционират за поддоставчици. Така например в България няколко фирми са заели дял от пазара за автотапицерия и в момента продажбите им растат въпреки несигурността.
"Браншът ни е по-добре позициониран в Европа и България, въпреки че заплащането расте по-бързо от производителността на труда. От 2008 г. започна тенденция търговците, които са наши крайни клиенти, да поръчват по-късно и по-предпазливо. Ако търсенето се окаже над очакваното, те правят допълнителни поръчки и това е в наша полза, защото ние сме по-близо до пазарите до европейския съюз от Китай", обясни Камен Обрешков от русенската текстилна компания "Маркам".
Друг сектор,
който отчита спад на годишна и на месечна база, е производството на метали. Големите компании в сектора обаче продължават да са оптимисти. Никола Треан, който е изпълнителен директор на медния производител "Аурубис България", твърди, че търсенето за цветни метали продължава да е високо, както и цените, а компанията му не понижава производствения си обем. Той дори посочи, че техните клиенти правят дългосрочни поръчки и затова не очаква производството да спадне тази година. Треан допълни и че компанията му не е изключение, а се намира в ситуация, присъща за целия сектор.
Нишов бизнес
Много компании от различните браншове все по-често се ориентират към нишови продукти, които да бъдат по специфичните изисквания на конкретни клиенти. Представителите на машиностроенето и текстилната промишленост например вече търсят и партньори в страни извън ЕС, които не са толкова засегнати от европейските проблеми. Според Владимир Спасов от "М+С хидраллик" специфичните продукти са основното предимство на европейските и американските компании спрямо китайския внос. Тенденцията потвърди и анализаторът от "Елана" Цветослав Цачев. Според него това е една от причините българските износители да понасят добре свитото търсене в Европа.
Източник: www.capital.bg
(09.05.2012)