Възстановяването на ДДС ще може да се бави до 8 месеца
Възстановяването на ДДС ще може да се бави до осем месеца заради запитвания, които Националната агенция за приходите (НАП) отправя към чужди данъчни служби. Това решиха депутатите от бюджетната комисия, приемайки на второ четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Новината е добра за фирмите, тъй като до момента нямаше срок за времето, в което производството може да чака отговор от партньорските данъчни служби.
Възстановяването на ДДС позволява на фирмата да подобри ликвидността си, но често това е възпрепятствано от данъчните ревизии. Те продължават максимум три месеца в масовия случай - с възможност за удължаване до още два месеца, а в краен случай могат да продължат и до три години, в които компаниите чакат да си получат пари.
От 1 януари тези срокове ще спират да текат, ако Националната агенция за приходите прати запитване до данъчните служби на други държави за делата на български физически или юридически лица на тяхна територия. Това може да са проверки на задграничните продажби или трудовите доходи на ревизираните лица, като НАП ще може да чака максимум осем месеца за отговор. След като мине този период, сроковете за приключване на ревизиите ще започнат отново да текат.
Край на безсрочността
До момента нямаше срок за времето, в което производството може да чака отговора от партньорските данъчни служби и това създаваше риск за бизнеса, защото чуждата приходна администрация може да не отговори дълго време, а в това време НАП бави възстановяването с мотива, че чака насрещната информация.
Първоначално идеята на депутатите бе срокът за чакане на отговор от чуждата служба да бъде 3 месеца, но след като от НАП обясниха, че това е крайно недостатъчно, продължителността бе увеличена на осем месеца. "Досега интересът на бизнеса не беше защитен, но рискуваме да залитнем в другата крайност, ако въведем срок от три месеца. Той е крайно недостатъчен. Стандартното време за отговор е между шест месеца и една година", коментира Росен Иванов от НАП.
С промените в ДОПК депутатите определиха и правилата, по които НАП ще обменя информация с другите данъчни служби както за физически, така и за юридически лица. Така ще стане възможно декларираната информация за задгранични доходи да се проверява и при случай на укриване данъчните да установяват опитите за измами.
Автор: Стефан Антонов
Източник: www.capital.bg
(28.09.2012)